Карлсон облиза мазните си пръсти и доволно започна да мърка.
— Това означава, че ще прекараме една весела вечер — възкликна той. — Хой, хой! Хой, хой!
КАРЛСОН Е НАЙ-ДОБРИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА ХЪРКАНЕТО В ЦЕЛИЯ СВЯТ
И така, постепенно настъпи вечерта. Карлсон не се бе мяркал през целия ден. Като че искаше да остави Носорога да си отдъхне хубавичко след онова „палачинково гнервиране“.
Дребосъчето отиде с чичо Юлиус в Музея на железопътното дело. Музеят се хареса както на чичо Юлиус, така и на Дребосъчето. След това Се прибраха в къщи и вечеряха с госпожица Рог, и всичко беше спокойно: Карлсон не се вести никакъв. Но когато Дребосъчето се прибра след вечеря в стаята си, там завари Карлсон.
Искрено казано, Дребосъчето не се зарадва много, когато го видя.
— Уф, колко си непредпазлив! — упрекна го той. — Защо идваш сега?
— Как можеш да задаваш такива глупави въпроси — засегна се Карлсон. — Ами защото ще спя при теб, нима не разбираш!
Дребосъчето въздъхна. През целия ден той изпитваше тайни опасения и размишляваше как да отърве. Карлсон от Филе и Руле. О, какви ли не идеи му хрумваха. Дали да се обади в полицията? Не, защото в такъв случай ще трябва да обясни защо именно Филе и Руле искат да отвлекат Карлсон, а това не биваше. Да помоли чичо Юлиус за помощ? Не, защото той веднага би се обадил в полицията и тогава все пак ще трябва да им обяснява защо Филе и Руле искат да отвлекат Карлсон, а то беше същото.
Карлсон положително нито се терзаеше, нито обмисляше, а още по-малко се боеше. Стоеше си най-спокойно и проверяваше колко е израснала костилката от прасковата. Но Дребосъчето беше действително разтревожен.
— Просто не знам какво да предприемем — поде той.
— Срещу Филе и Руле ли? — попита Карлсон. — Аз знам какво ще направим. Казвал съм ти, че има три начина — гнервиране, мразнене и фигуриране. Смятам да използувам и трите.
Според Дребосъчето, четвъртият начин би бил най-подходящ, а именно: Карлсон да си остане тази нощ в собствената къщичка и да лежи под юргана, спотаен като мишле. Но Карлсон заяви, че от всички глупави начини, за които е чувал, този бил най-глупавият.
Все пак Дребосъчето не искаше да се предаде. От чичо Юлиус бе получил пликче с бонбони и му хрумна, че може би ще успее да подкупи Карлсон с тях. Той размаха пликчето под носа на Карлсон колкото можеше по-съблазнително и хитро рече:
— Ще получиш цялото пликче, ако си отлетиш у дома и си легнеш?
Но Карлсон отблъсна ръката на Дребосъчето.
— Уф, колко си ужасен! — обиди се той. — Задръж си отвратителните бонбони! Не си въобразявай, че са ми притрябвали.
Той нацупи упорито уста и отиде да седне върху едно столче в най-отдалечения ъгъл на стаята.
— Щом си толкова ужасен, няма да играя — заяви той. — Чисто и просто няма да играя!
Дребосъчето се отчая. Ставаше му страшно криво, когато Карлсон казваше, че „няма да играе“. Затова побърза да помоли за прошка и се опита по какви ли не начини да се сдобри с Карлсон, но не успя. Карлсон продължаваше да се инати.
— Е, не знам какво повече мога да направя — каза накрая Дребосъчето.
— Но аз знам — оповести Карлсон. — Не е съвсем сигурно, но може би ще играя, ако ми подариш нещо мъничко … Впрочем бих приел дори този плик с бонбони!
Тогава Дребосъчето му даде пликчето и Карлсон се съгласи да играе. И щял да продължи през цялата нощ.
— Хой, хой! — провикна се той. — Не можеш да си представиш как ще играя!
Тъй като Карлсон на всяка цена искаше да пренощува тук, не оставаше нищо друго, освен диванът да се постеле отново. Дребосъчето понечи да направи това, но Карлсон му каза, че нямало смисъл! Тази нощ не била за спане, а точно обратно.
— Надявам се, че Носорога и Юлчо Приказката ще зананунчат колкото се може по-скоро, защото после трябва да се разшетаме — каза той.
Чичо Юлиус наистина си легна рано. Сигурно беше изморен от снощните размирици и от всичко, което бе свършил през деня. А й госпожица Рог, изглежда, се нуждаеше от сън след гнервирането с кифличките и палачинките. Тя бързо изчезна в своята стая, която всъщност беше стаята на Бетан. Майката я беше настанила там за времето, което щеше да прекара у тях.
Както чичо Юлиус, така и госпожица Рог влязоха най-напред при Дребосъчето, за да му пожелаят лека нощ, но в това време Карлсон си седеше скрит в гардероба. Дори и той осъзна, че така е най-разумно.
Чичо Юлиус се прозя.
— Надявам се, че Сънчо ще пристигне скоро и ще ни приспи всички под червения си чадър — каза той.
„Надявай се!“ — помисли си Дребосъчето, а на висок глас рече: