Дребосъчето също беше спал продължително с Бимбо в леглото си, защото човек наистина спи дълбоко, след като се е преборил с крадци през нощта, и тъкмо се беше събудил, когато пристигна Карлсон. Разбудиха го някакви потресаващи и необичайни звуци, които се носеха откъм кухнята: госпожица Рог готвеше и пееше, та се късаше. Дребосъчето никога досега не я беше чувал да пее и искрено се надяваше, че скоро ще престане, защото не звучеше никак приятно. По някаква причина тя точно днес бе в необикновено добро настроение. Сутринта си беше ходила у дома при Фрида на улица „Фрей“ и може би това кратко посещение я беше оживило, та пееше до продънване на ушите:
— Ах, Фрида, за теб е най-добре… — пееше тя, но кое именно беше най-добре за Фрида, не се разбра, защото Карлсон се втурна в кухнята и извика:
— Спри! Спри! Хората ще помислят, че те бия, както си се разврещяла.
Тогава госпожица Рог млъкна и поднесе намусена яхнията. Чичо Юлиус дойде и всички се настаниха около масата, а докато си хапваха, обсъждаха страхотните събития от миналата нощ, и, според Дребосъчето, прекараха много приятно. Пък и Карлсон беше доволен от гозбата и похвали госпожица Рог:
— Понякога, просто по погрешка, успяваш да сготвиш вкусна яхния — окуражи я той.
Госпожица Рог не отговори. Само преглътна няколко пъти и стисна устни.
Малките шоколадови пасти, които бе направила за десерт, също се усладиха на Карлсон. Той изяде цяла паста, преди Дребосъчето да е успял да глътне един залък от своята, и рече:
— Да, хубава е тази паста, но знам нещо, което е двойно по-хубаво!
— Какво? — попита Дребосъчето.
— Две такива пасти — обясни Карлсон и грабна още една. Това означаваше, че за госпожица Рог не остана нищо, защото беше направила само четири. Карлсон забеляза, че е недоволна, и заканително вдигна показалеца.
— Не забравяй, че край тази маса седят някои дебелани, които трябва да пазят диета. По-точно казано, те са двама. Няма да споменавам имена, но не съм нито аз, нито оня малък сладурчо там — продължи той и посочи Дребосъчето.
Госпожица Рог стисна още по-здраво устни и отново не продума. Дребосъчето боязливо погледна към чичо Юлиус, но той май че нищо не бе чул. Седеше и си мърмореше колко били лениви полицаите в този град. Обадил се в полицията и съобщил за взлома, но все едно, че не се бил обаждал. Казали му, че трябва да разследват първо други 315 кражби и попитали какво точно е откраднато.
— Но тогава им обясних — каза чичо Юлиус, — че благодарение на едно много храбро и изобретателно момче тия крадци бяха принудени да си отидат с празни ръце.
Той хвърли на Карлсон одобрителен поглед. Карлсон се наду като пуяк и тържествуващо побутна госпожица Рог.
— Какво ще кажеш сега? Най-добрият Карлсон в целия свят, който плаши крадци с бистолета — провикна се той.
Чичо Юлиус също се бе изплашил от този пистолет. Той наистина беше много доволен и благодарен, дето получи обратно портфейла и часовника си, но все пак смяташе, че малки момчета не бива да притежават огнестрелно оръжие, та когато Филе и Руле така стремглаво изчезнаха надолу по стълбите, Дребосъчето трябваше дълго време да му обяснява как стои работата, докато накрая чичо Юлиус се убеди, че Карлсон ги е изплашил само с пистолет играчка.
След вечеря чичо Юлиус отиде във всекидневната, за да изпуши една пура. Госпожица Рог се залови да мие чиниите и изглежда, че дори Карлсон не можеше да развали доброто й настроение за по-дълго време, защото отново проточи своето: „Ах, Фрида, за теб е най-добре…“ Но внезапно тя забеляза, че няма кърпи, с които да избърше съдовете, и отново се ядоса.
— Може ли някой да разбере къде са се дянали всички кърпи? — рече тя и огледа кухнята с обвинителен поглед.
— Сигурно някой може, и то най-добрият намерач на кърпи в целия свят — заяви Карлсон. — Няма да е зле винаги да се обръщаш към него, когато нещо не ти е ясно, малко глупаче такова!
Карлсон изчезна в стаята на Дребосъчето и се върна с такъв наръч пешкири, че от самия него нищо не се виждаше. Това бяха едни невероятно мръсни и прашни кърпи и госпожица Рог се ядоса още повече.
— Как са се изцапали така пешкирите? — извика тя.
— Дадохме ги назаем в света на приказките — обясни Карлсон — и ако искаш да знаеш, там никога не бършат прах под креватите, ясно ли е!
Така минаваха дните. Пристигна картичка от майката и бащата. Пътешествието било чудесно и те се надявали, че Дребосъчето също прекарва весело, че чичо Юлиус е добре и че му е приятно само с Дребосъчето и госпожица Рог в къщата.