В картичката не пишеше нищо за Карлсон от покрива и това неописуемо раздразни Карлсон.
— Бих им изпратил една картичка, ако имах пет йоре за пощенска марка — рече той. — И бих им писал: „Много правилно, недейте да се интересувате дали Карлсон е добре и дали му е приятно с Носорога! Хич не се интересувайте от това, макар че той се оправя с всичко сам и пъди всички крадци с бистолета, и намира всички загубени пешкири, и ходи по петите на Носорога вместо вас, и прочие“.
Дребосъчето се радваше, че Карлсон няма пет йоре за пощенска марка, защото беше убеден, че родителите му не биха се зарадвали на подобна картичка. Дребосъчето беше изпразнил спестовната си касичка, за да даде на Карлсон всичките пари, които имаше в нея, но приятелят му ги беше похарчил и сега се цупеше.
— Просто налудничава работа! — заяви той. — Ето ме оценен за десет хиляди крони, а нямам едно петаче за пощенска марка. Мислиш ли, че чичо Юлиус би купил палците на краката ми, а?
Дребосъчето се съмняваше в това.
— Но след като е толкова очарован от мен — настоя Карлсон, ала Дребосъчето все пак се съмняваше и тогава Карлсон отлетя обиден към къщичката си и се върна едва когато дойде време за вечеря и Дребосъчето дръпна шнура на звънеца и му сигнализира: „Ела тук!“
Майката и бащата сигурно се безпокояха, че чичо Юлиус не се спогажда с госпожица Рог, щом пишеха така в картичката, мислеше си Дребосъчето, но тук грешаха. Чичо Юлиус се разбираше дори много добре с госпожица Рог. Това си личеше съвършено ясно. И докато дните минаваха, Дребосъчето забелязваше, че двамата все повече намираха за какво да си приказват. Често си седяха заедно във всекидневната и се чуваше как чичо Юлиус бърбори за света на приказките и за какво ли не, а госпожица Рог му отговаряше толкова кротко и скромно, та да не повярваш, че това е тя.
Накрая Карлсон взе да подозира нещо. Това стана, когато госпожица Рог започна да затваря летящата врата между вестибюла и всекидневната. Такава врата наистина имаше, но никой от семейство Свантесон не помисляше да я дръпне. Може би защото от вътрешната страна на вратата имаше ключалка и веднъж, когато беше малък, Дребосъчето се бе заключил и не можа да излезе. След този случай майка му реши, че една завеса е напълно достатъчна. Но сега, когато госпожица Рог и чичо Юлиус вечерно време пиеха кафе във всекидневната, госпожица Рог, кой знае защо, държеше вратата да е затворена. Изглежда, че и чичо Юлиус искаше това и когато Карлсон въпреки всичко нахлу вътре, чичо Юлиус нареди на момчетата да си играят на друго място, защото искал да изпие кафето си на спокойствие.
— И аз искам същото — възропта Карлсон с упрек, — я ми налей кафе, предложи ми пура и изобщо се дръж прилично!
Но чичо Юлиус го изхвърли навън и госпожица Рог се изсмя много доволно. Сигурно мислеше, че най-сетне е взела надмощие.
— Подобно нещо не търпя — заяви Карлсон — и ще им го докажа.
На другата сутрин, когато чичо Юлиус отиде при доктора, а госпожица Рог купуваше риба в халите, Карлсон се спусна при Дребосъчето, стиснал в юмрука си голям свредел. Дребосъчето беше го забелязал закачен на стената горе у Карлсон и сега се почуди за какво му е притрябвал. Но тъкмо тогава нещо тропна в кухнята и той хукна натам. Там намери две картички: едната от Босе, а другата от Бетан. Дребосъчето се зарадва извънредно много, чете картичките дълго и подробно, а когато свърши, Карлсон също беше свършил своята работа. В летящата врата бе пробил дупка шпионка.
— Но, Карлсон — рече плахо Дребосъчето, — не биваше да пробиваш тази дупка … Защо направи това?
— За да шпионирам какво вършат, разбира се — обясни Карлсон.
— Уф, не те е срам! — възмути се Дребосъчето. — Мама казва, че не е прилично да се надзърта през ключалките.
— Майка ти е много умна — рече Карлсон. — Ключалките са предназначени да се пъхат в тях ключове. Това се чува от самото име. Но ето, че туй тук е шпионка. А ти като си такъв всезнайко, можеш ли да чуеш от името й за какво служи тя… Да, точно за това — отговори си той сам, преди Дребосъчето да е успял да каже нещо.
Карлсон измъкна от устата си топче стара дъвка и запуши дупката, за да не се забелязва.
— Хой, хой — провикна се той, — отдавна не сме имали весела вечер, но днес може да ни провърви.
Сетне Карлсон си отлетя със своя свредел.
— Имам да свърша малко работа — каза той, — но ще се върна, щом замирише на пържена риба.
— Каква работа? — попита Дребосъчето.
— Една кратка, бърза работа, та да имам поне пари за пощенска марка — отвърна Карлсон. И отлетя.