Тук Дребосъчето се поусмихна — представете си, Карлсон все пак искаше да лети само с него и с никой друг, но след това подсмъркна и продължи да чете:
„Трябва да признаем, че момчето не изглеждаше съвсем нормално. Говореше объркано и даваше странни отговори на нашите въпроси. Дори не пожела да каже имената на своите родители. «Мамичка е Мумия, а презимето на татко е Санчо», рече то накрая, но повече не можахме да изтръгнем. Името Санчо прилича на испанско, та бащата на хлапето е може би испанец. Във всеки случай го считаме за прочут летец, ако правилно сме разбрали приказките на момчето. Интересът към летенето явно е предаден по наследство на сина му. Момчето пожела веднага да си вземе възнаграждението. «Аз трябва да го получа, а не Филе й Руле или някой друг крадец мошеник», заяви то и поиска цялата сума в петачета, «защото само те са истински пари», твърдеше то. Когато ни напусна, джобовете му бяха натъпкани догоре с петачета. При първа възможност щял да дойде с ръчна количка да си получи останалото. «И да не ми пропилеете парите, защото ще дойде трещерицата да ви вземе», закани се то. Независимо от всичко запознанството ни с него бе извънредно забавно, макар и да не разбирахме всичко, което казваше. «Не забравяйте, че сега сте платили само за палеца на единия крак» — с тези прощални думи то отлетя през прозореца и изчезна в посока към Васастан.
Интересното е, че момчето не се казва Санчо като баща си. То отказа да дава повече обяснения. Освен това в никакъв случай не желаеше да отпечатваме във вестника името му, «защото Дребосъчето е против», каза то. По всяка вероятност е много привързано към своето малко братче. Затова не можем да разкрием как се казва момчето. Но можем да посочим, че името му започва с «Карл» и свършва със «сон». Щом някое лице не желае името му да попадне във вестника, то има право, според нас, това да му бъде спестено. Ето защо тук наричаме момчето «момче» вместо «Карлсон», както се казва всъщност.“
„По всяка вероятност е много привързано към своето малко братче“, промърмори Дребосъчето и отново подсмъркна. След това отиде към звънчевата инсталация и сърдито дръпна шнура, давайки сигнала, който означаваше „Ела тук!“.
И Карлсон дойде. Той избръмча през прозореца, бодър и весел като бръмбар.
— Има ли нещо особено в днешния вестник? — рече той закачливо и измъкна прасковената костилка. — Прочети ми, ако има нещо действително интересно!
— Как не те беше срам? — упрекна го Дребосъчето. — Не разбираш ли, че развали всичко. Никога вече няма да ни оставят на мира, тебе и мене.
— А кой смяташ, че иска да бъде оставен на мира? — рече Карлсон и избърса изцапаните си с пръст юмручета в пижамата на Дребосъчето. — Ще има хопа-троп, ще има там-тарам, иначе няма да играя. Добре да го знаеш! Е, хайде де, чети!
И докато Карлсон хвърчеше напред-назад пред огледалото и се възхищаваше на себе си, Дребосъчето започна да му чете. Той прескачаше места като „необикновено дебел“ и други, които биха обидили Карлсон, но всичко останало прочете отначало докрай и Карлсон се топеше от възторг.
— Извънредно забавно запознанство — така пишат за мен! Действително в този вестник пишат само истини.
— „По всяка вероятност е много привързано към своето малко братче“ — прочете Дребосъчето и плахо погледна към Карлсон.
— И това ли е истина?
Карлсон престана да лети, за да помисли.
— Да, колкото и да е странно — призна той малко неохотно. — Помисли си само, че някой може да обикне такова глупаво момченце като теб! Това е благодарение само на моята добрина, разбра ли, защото съм най-добрият и най-милият в целия свят — чети нататък!
Но Дребосъчето можа да продължи едва след като преглътна буцата, заседнала на гърлото му — я, значи Карлсон наистина го обича. Тогава нека става каквото ще!