— Нали беше умно, дето им казах, че името ми не бива да се появява във вестника — рече Карлсон. — направих го само заради теб, защото ти искаш да ме държиш в пълна тайна.
После грабна вестника и се загледа продължително и влюбено в двете снимки.
— Ама наистина съм умопобъркващо красив! — възкликна той. — И прилично дебел — просто умопобъркващо! Я виж!
Той пъхна вестника под носа на Дребосъчето. Но после го дръпна пак към себе си и бурно целуна своето изображение — онова, на което показваше стартовото копче.
— Хой, изпитвам желание да викна ура, когато се гледам — заяви той. Но Дребосъчето му дръпна вестника.
— Госпожица Рог и чичо Юлиус в никой случай не бива да виждат това — каза той. — В никакъв случай!
Той пъхна вестника колкото можеше по-навътре в чекмеджето на бюрото си. Минута след това чичо Юлиус си подаде носа и попита:
— У тебе ли е вестникът, Дребосъче? Дребосъчето поклати глава.
— Не, не е у мен.
Той наистина не беше у него, тъй като се намираше в чекмеджето, обясни Дребосъчето след това на Карлсон.
Освен това чичо Юлиус като че ли не се интересуваше много-много от вестника. Сигурно нещо друго бе в ума му, и то нещо приятно, защото изглеждаше необичайно весел. А след малко щеше да ходи при доктора. За последен път. След няколко часа чичо Юлиус щеше да си замине за Вестерьотланд.
Госпожица Рог му помогна да си облече сакото. Дребосъчето и Карлсон чуха как му дава наставления: хубаво да се закопчее до гърлото, да се пази от колите по улиците и да не пуши толкова рано сутринта.
— Какво става с Носорога? — учуди се Карлсон. — Да не си въобразява, че му е жена?
Наистина този ден бе пълен с изненади! Чичо Юлиус едва бе излязъл, когато госпожица Рог се втурна към телефона и започна да набира някакъв номер. Тъй като говореше толкова високо, Карлсон и Дребосъчето чуха всяка нейна дума.
— Ало, ти ли си, Фрида — приятно започна тя. — Как си? Нослето ти все още ли си е на мястото?… Така ли мислиш, но искам да ти кажа, да не се тревожиш повече за моя нос, защото смятам да го взема със себе си във Вестерьотланд, където отивам да живея… Не! Съвсем не като домашна прислужница. Макар и да съм грозна, аз ще се омъжа. Какво ще кажеш за това? … Да, разбира се, че можеш да узнаеш: за господин Юлиус Янсон, за него и никой друг… Всъщност ти в момента все едно че говориш с госпожа Янсон, миличка Фрида … Виждам, че си развълнувана, чувам как плачеш … Не, не, Фрида, недей да ревеш. Пак може да си хванеш някой крадец. Сега нямам повече време, защото годеникът ми ще се върне всеки момент … По-нататък пак ще ти се обадя, миличка Фрида.
Карлсон зяпна Дребосъчето с изблещени очи.
— Няма ли някое горчиво и силно лекарство за умопобъркани хора — възкликна той. — Защото ако има, трябва да натъпчем чичо Юлиус с една голяма, голяма доза — и то незабавно!
Но Дребосъчето не знаеше да има такова лекарство. Карлсон въздъхна съчувствено и когато чичо Юлиус се върна от доктора, тихо пристъпи към него и му пъхна едно петаче в ръката.
— За какво ми го даваш? — попита чичо Юлиус.
— Купи си нещо забавно — каза Карлсон тъжно, — защото ще имаш нужда от него.
Чичо Юлиус му благодари, но каза, че бил толкова весел и щастлив, че нямал нужда от петачета, за да си купува забавни неща.
— А вие, момчета, сигурно ще се наскърбите, когато научите, че смятам да ви отнема леля Хилдур.
— Леля Хилдур? — учуди се Карлсон. — Коя е пък тази, по дяволите!
И когато Дребосъчето му обясни, той дълго се смя.
А чичо Юлиус продължаваше да разправя колко бил щастлив. Никога нямало да забрави тези дни, каза той. Първо, загдето светът на приказките се разкрил пред него като по чудо! Наистина понякога се стряскал, когато пред прозореца му летели вещици. Не можел да отрече това, но все пак…
— Какви ти вещици — възрази Карлсон, — трещерици, диви и ужасяващо страшни!
Но все пак, продължи чичо Юлиус, той изпитал чувството, че живее в един свят със своите прадеди и там му се харесвало. Ала най-хубавото, което му дали тези дни, било, че намерил една принцеса от приказките на име Хилдур и скоро щяла да стане сватбата!
— Принцеса от приказките на име Хилдур! — провикна се Карлсон с искрящи очи. Той дълго се смя, после изгледа чичо Юлиус, поклати глава и отново се разсмя.
Госпожица Рог шеташе в кухнята и Дребосъчето никога не я беше виждал толкова щастлива.
— И аз обичам вещици — каза тя, — защото, ако онова страшилище не беше прелетяло снощи край прозореца да ни изплаши, Юлиус никога не би ми се хвърлил на врата и всичко това нямаше да се случи.
Карлсон подскочи.
— Хубава работа — започна той сърдито, но сетне сви рамене.