— Е, това е само суета — рече той. — Но мисля, че във Васастан няма да се появяват повече трещерици.
Колкото повече си мислеше за сватбата, толкова по-радостна ставаше госпожица Рог.
— Ти ще станеш шафер, Дребосъче — рече тя и го помилва по бузката, — ще ти ушия черно кадифено костюмче. Ах, какъв ще си сладък.
Тръпки полазиха Дребосъчето… Черно кадифено костюмче! Кристер и Гунила щяха да се пръснат от смях! Но Карлсон не се смееше, а се разсърди.
— Няма да играя, ако не съм и аз шафер — рече той. — Искам да получа кадифено костюмче и да бъда сладък, иначе няма да играя!
Сега дойде ред на госпожица Рог да се посмее.
— Ама че весела сватба ще стане, ако те пуснем в църквата!
— И аз така мисля — възторжено отвърна Карлсон. — Бих могъл да застана зад теб, с черното кадифено костюмче, да си мърдам ушите през цялото време и от време на време да давам по някой салют, защото на сватба трябва да има и салюти!
Чичо Юлиус беше толкова щастлив, че искаше всичко наоколо да се весели и обеща на Карлсон да го покани на сватбата. Но тогава госпожица Рог заяви, че ако трябва да вземе Карлсон за шафер, предпочитала изобщо да не се омъжва.
И след този ден настъпи вечер. Дребосъчето седеше на верандата пред къщичката на Карлсон и наблюдаваше как се спуска здрачът, как светват лампите из Васастан и из целия Стокхолм, докъдето му виждаха очите.
Да, отново е вечер и той седи до Карлсон, а това въпреки всичко е приятно. Нейде във Вестерьотланд един влак точно сега пухти на една малка гара и от него слиза чичо Юлиус. Някъде в Балтийско море един бял параход пори вълните към Стокхолм с майка му и баща му на борда си. Госпожица Рог е на улица „Фрей“ и утешава Фрида. Бимбо се е свил в панерчето си за нощен сън. А горе на покрива седи Дребосъчето със своя най-добър приятел. Те си хапват кифлички от една голяма кесия — вкусните, прясно изпечени кифлички на госпожица Рог, и това е толкова хубаво. А все пак Дребосъчето бе неспокоен. За най-добрия приятел на Карлсон спокойствие няма.
— Опитах се да те отървавам доколкото можех — каза Дребосъчето. — Наистина бдях над тебе. Но сега просто не знам какво ще стане по-нататък.
Карлсон взе една кифличка от кесията и я глътна цяла.
— Колко си глупав! Никой вече не може да ме предаде в редакцията на вестника, за да получи купища петачета. Аз им пресякох пътя и те останаха с пръст в уста — Филе и Руле и цялата банда. Не разбираш ли това!
Дребосъчето също си взе кифличка и замислено отхапа от нея.
— Не, глупав си ти! — възрази той. — Целият Васастан положително ще гъмжи от хора. Тълпи глупаци ще идват да видят как летиш, ще се опитват да ти откраднат мотора и какво ли не.
Карлсон се ухили.
— Наистина ли мислиш така? Ако си прав, от време на време ще прекарваме по някоя забавна вечер.
— Забавна вечер! — разсърди се Дребосъчето. — Никога вече няма да ни оставят на мира. Нито теб, нито мен. Нали ти казах.
Карлсон се ухили още по-доволно.
— Ама наистина ли мислиш така? Хайде дано да си прав! Дребосъчето истински се разсърди.
— Но ти как ще се оправиш? — разгорещи се той. — Как ще се оправиш, ако тук пристигнат пълчища от любопитни?
Карлсон наклони глава и погледна Дребосъчето изпод вежди.
— Нали знаеш, че има три начина: гнервиране, мразнене и фигуриране. Смятам да използувам и трите.
Той изглеждаше така лукав, че Дребосъчето не се сдържа и се разсмя. Най-напред тихо се закиска, но после смехът му заклокочи и колкото повече се заливаше, толкова по-възторжен ставаше Карлсон.
— Хой, хой — провикна се той и така тупна Дребосъчето, че момчето насмалко не се изтърколи по стълбата надолу. Дребосъчето се разсмя още повече и си помисли, че може би едва сега започва голямата веселба.
А Карлсон седеше на стълбата и влюбено разглеждаше почернелите пръстчета на краката си, които се подаваха от скъсаните му чорапи.
— Не, няма да си ги продам — заяви той. — Стига си ме врънкал, Дребосъче! Тези пръсти на краката принадлежат на най-големия богаташ в целия свят и вече не са за продан.
Той пъхна ръка в джоба си и доволно задрънка с многото си петачета.
— Хой, хой, един богат, красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си, това съм аз. Най-добрият Карлсон в целия свят във всяко отношение, разбираш ли това, Дребосъче?
— Да — каза Дребосъчето.
Но в джоба на Карлсон освен петачета имаше и друго. Там се криеше един малък пистолет и преди Дребосъчето да успее да спре приятеля си, над цял Васастан вече ехтеше изстрел.
„Да, ето че започва“ — помисли си Дребосъчето, когато видя прозорците на съседните къщи да се разтварят и чу възмутени гласове.