— Просто е непонятно — казваше бащата — как може да гърми толкова мощно!
А когато връчваше пистолетчето на Дребосъчето, баща му го предупреди:
— Трябва да бъдеш внимателен, да не стреляш с него, както ти хрумне, и да изкарваш ума на хората.
По понятни причини Дребосъчето не бе показал пистолета си на Карлсон. Самият той смяташе, че това не е много честно, а всъщност се оказа и съвършено ненужно, защото едва вчера Карлсон все пак успя да го намери, когато усърдно тършуваше из чекмеджетата на бюрото му.
Карлсон също беше на мнение, че пистолетът е много хубав. „Може би заради него днес имаше рожден ден“ — помисли си Дребосъчето и с лека въздишка извади кибритената кутия.
— Честит рожден ден! — каза той.
Отначало Карлсон нададе вик, сетне се спусна към Дребосъчето и бурно го целуна по двете бузи, а после отвори кибритената кутийка и измъкна оттам пистолета.
— Дребосъче, ти си най-добрият, най-добрият приятел в целия свят — заяви той и при тези думи Дребосъчето се почувствува толкова щастлив и доволен, сякаш бе получил сто пистолета и от цялото си сърце отстъпи на Карлсон това едничко жалко пистолетче, което той явно толкова много харесваше.
— Разбираш ли — поясни Карлсон, — аз наистина имам нужда от него. Особено вечер.
— Но за какво? — попита разтревожено Дребосъчето?
— Трябва ми, когато лежа и броя овце — заяви Карлсон.
Карлсон често се оплакваше на Дребосъчето от безсъние.
— Нощем спя като къпан — разказваше той, — също и сутрин. Но следобед лежа и се мятам в леглото, а понякога не мога да заспя и вечер.
Тогава Дребосъчето го научи на една хитрост. Щом човек не може да заспи, трябва просто да си затвори очите и да си представи стадо овце, които прескачат ограда. Трябва да брои всички овце една по една, когато прескачат оградата, и от това става така сънлив, че изведнъж заспива.
— Знаеш ли, тази вечер не можех да заспя — каза Карлсон — и само лежах и броях овцете. Но се появи едно такова злобно агне, което не искаше да скочи, просто не искаше да скочи и това си е.
Дребосъчето се засмя.
— А защо не искаше да скочи?
— Ами само за да прави наопаки и да ми създава главоболия — обясни Карлсон. — Стоеше си там до оградата, инатеше се и отказваше да скочи. Тогава си помислих: „Ех, да имах един бистолет, ще те науча как се скача!“ И тогава се сетих, че ти, Дребосъче, имаш бистолет в чекмеджето на бюрото, а оттам ми дойде наум, че днес имам рожден ден — говореше Карлсон и очаровано галеше пистолета.
Сетне той реши да опита как стреля подаръкът.
— Искам да гърми и да ми е весело, инак няма да играя, Но Дребосъчето отказа много решително.
— В никакъв случай! Ще разбудим цялата къща. Карлсон сви рамене.
— Хайде де, това е суета! Те пак ще заспят, нали! Ако си нямат собствени овце, които да броят, ще им дам назаем моите.
Но Дребосъчето въпреки това не беше съгласен да изпробва пистолета и тогава на Карлсон му хрумна нова идея.
— Ще литнем горе при мен — предложи той — и без друго трябва да се направи угощение за рождения ми ден… Имате ли торта?
Дребосъчето трябваше да признае, че торта няма, и когато Карлсон започна да мърмори по този повод, момчето му изтъкна, че това все пак е суета.
— Тортата не е никаква суета — строго го поправи Карлсон. — Но ще се опитаме да се задоволим с кифлички. Иди да донесеш, колкото се намерят!
Дребосъчето се прокрадна в кухнята и се върна с внушително количество кифлички.
Веднъж завинаги майка му беше заявила, че разрешава да черпи Карлсон с кифлички, но само когато се налага. А сега действително се налагаше.
Но тя никога не му беше разрешавала да лети с Карлсон до покрива и Дребосъчето, който беше забравил това, би останал много изненадан, ако някой му го кажеше. Той беше напълно свикнал да лети с Карлсон, чувствуваше се спокоен и сигурен и сега дори не го присви стомахът, когато излетя през прозореца, обхванал с ръце Карлсон, и забръмча с него към малката къщичка на покрива.