„Изживей юбилея с нас 1858–2008 UNITALSI“.
Първият вагон беше малка пътуваща болница за лежащо болни, някои на командно дишане, други на хемодиализа, трети съвсем немощни или в невъзможност да разговарят поради различни заболявания. Потръпнах от гледката, напомняща ми картината „Лазарет“. Като не знаех словенски или италиански, не можех да попитам болните за тяхната голяма надежда — да предприемат толкова дълго пътуване. Но доброволка словенка, която знаеше отлично английски, ми обясни, че някои от болните не отиват с надежда за изцеление, а за да докажат вярата си в Бога. Така почувствах колко малка е моята вяра спрямо тяхната…
На гарата в Лурд, тази малка столица за Божии чудеса, ни чакаха много от домакините. Вече познавах строгата дисциплина и организация по време на световни християнски празници в Германия, Италия, Франция, но тук недоумявах как „лазаретът“ от първи вагон, десетките хора в инвалидни колички и всички ние, които сме на крака, само за един час бяхме откарани с автобуси и разквартирувани.
В нашата българска група от трийсет и пет човека имаше пет в инвалидни колички с лични придружители; на други десетина заболяванията не се виждаха. Пътуването беше осъществено от международната италианска организация UNITALSI чрез Католическата църква в България. Ръководител беше отец Благовест Вангелов, викарий на апостолическия екзарх монсиньор Христо Пройков. Духовен помощник в групата ни беше отец Сречко Римац, монах от ордена на кармелитите в България.
Очаквах това пътуване с болните близо десет години. Тогава отец Пиер Алкоф от Франция беше на гости на Католическата църква. При една среща в храма „Успение Богородично“ в София той посочи седящите в инвалидни колички и каза:
„Ще помогна всички вие да дойдете в Лурд, където Бог извършва чудеса на изцеления!“ Тогава дълго се молих да посетя Лурд с моите приятели, за да видя как ще бъдат излекувани! Виждах това пътуване близко във времето, но през 2002 г. отец Пиер почина. Отминаха от света и някои от приятелите с увреждания, които силно желаеха да пътуват до Франция…
Докато през декември 2007 г. разбрахме, че до Лурд се организира пътуване за хора в инвалидни колички. Спомних си забравената от мен молитва преди десетина години, която Бог не беше забравил! Но не очаквах желанието ни да се осъществи в юбилейната 150-годишнина от явяването на Дева Мария в градчето.
Българските поклонници бяхме настанени в Дома „Нотр Дам“ (Нашата Майка от Лурд), който побира 900 души. Всичките стаи за сън, столовите, помещенията са приспособени за инвалиди. До всяко легло има стойка за системи, бутон за повикване на медицинския персонал… Под прозорците, само на двайсетина метра тече река Гав, а на отвъдния й бряг е величествената катедрала. Първото, което ми мина през ума, беше, че през 1858 г. свещеникът Пейрамал от Лурд не е подозирал какво ще се случи на това място в следващите години.
В историята на Лурд е записано, че изграждането на величествената горна (висока) базилика е започнало през 1862 г., четири години след чудното появяване, и е била отворена за обществени молитви на 15 август 1871 г. Храмът е в готически стил, изработен от лурдски камък. Той се издига на 70 м височина от основата, положена върху скалата над самата пещера. В тази базилика с великолепни цветни витражи и орган могат да се поберат едновременно 1000 човека… Тъй като след десетина години монументалният Божи Дом за молитви се оказал недостатъчен, през 1883 г. започва изграждането на втора базилика, завършена само за шест години. Тя може да побере 2500 богомолци. Изображенията й са предимно от цветна мозайка и напомнят за човешкия стремеж: всичко на тази земя, посветено на Бога, да бъде изящно, вдъхновяващо, трайно за векове!
17 часа.
Накъде да тръгнем първо? В далечината срещу входа на катедралата „Светата броеница“ се вижда каменна верига от планинските зъбери на Пиренеите. На около 300 метра е центърът на града със стръмни улички. От височината на катедралата той напомня старинните френски градчета, от които лъхат спокойствие, финес, аристократизъм… За свещени юбилеи като този, когато в светилището пристигат наведнъж повече от 5000 човека, тържествените меси се извършват на площада пред базиликата… Купувахме свещи, слушахме звъна на камбаните, примесен със съвременна църковна музика, изпълнявана от група френски младежи. Тук най-често се говори родният френски и италиански; чистият британски като че липсва, чува се английски в различни варианти и произношения на гости от далечни земи. Внушителна група от Индия с отличителното им облекло, с десетина деца, допълваше колорита от националности.