17:30 ч.
Недалече от входа на пещерата мъж и жена попитаха на английски момиче, облечено в дрехи на медицинска сестра — как могат да се запишат за къпалнята. Сутринта пристигнали от Аржентина заради детето си, около тригодишно, което лежеше в количка, а по лицето и тялото му преминаваха неизлечими гърчове от церебрална парализа. Девойката с касинка и малък червен кръст обясни, че без предварително записване обикновено се чака дълго, понякога 3–4 часа, тъй като желаещите да се потопят във водата са стотици.
„Благодаря. Утре ще дойдем с малкия от шест сутринта, за да сме сигурни, че ще ни приемат!“ — отвърна обнадежден мъжът. Той повика и съпругата си с другите две деца, после се отправиха към медицинския център на UNITALSI, където били настанени.
Стотици гости са наредени, за да влязат в Масабиелската пещера, висока 4 метра, широка и дълга 12–15 м. Всички мълчат, вглъбяват се и очакват да се докоснат до скалата, където преди 150 години е бликнала чудодейната вода. На огромен свещник пред входа горят големи свещи. Редицата се изнизва бързо, но и така се чака 40–50 минути… Вътре е част от историята, смесена с нашето ново време. Влажният свод на скалата е потъмнял от милиони ръце, допирали се до нея с гореща молитва. Бог винаги и навсякъде чува желанията ни, но тук човекът е смутен от необичайното Му присъствие; вярва в необяснимото Му всемогъщество; очаква скоро да получи измоленото!… На излизане почти всеки се обръща към високия отвор вдясно с лице към пещерата — мястото, където Света Богородица се е явявала и говорила с Бернадет. Сега там има постоянно осветена скулптура на жена с изписани върху постамента думи „Аз съм непорочното зачатие“. Тя държи в ръцете си молитвена броеница, откъдето идва наименованието на светилището „Катедрала на броеницата“. На пейките по алеята между пещерата и реката са насядали мъже и жени; виждат се двайсетина в инвалидни колички с придружители; млади, молещи се хора са насядали върху самия асфалт. Дори и децата мълчат, защото тук винаги трябва да бъде тихо, спокойно, молитвено… Колко вяра и упование в Тебе, Господи!
Към една от пейките в близост до реката се насочи много красива жена, не повече от двайсет и пет годишна. Тя буташе инвалидна количка с мъж, който би могъл да е спортист или актьор: изразително лице, силно телосложение. Не разговаряха. Жената спря количката, седна и наведе главата си така, че лицето й се покри с дългите коси. Заплака. Уж тихо, без да я забележи някой, ала не можеше да сдържи мъката в душата си. Мъжът беше обърнат с лице към къпалните, откъдето дойдоха. Били младо семейство с дете на година. Пристигнали в Лурд от северна Франция с последна надежда, че в къпалнята Бог ще извърши чудо и ще възвърне здравото тяло на съпруга, парализиран след фатална автомобилна катастрофа преди половин година. Тогава лекарите отсъдили — пожизнено в инвалидна количка!… След няколко минути жената стана, изправи се зад количката и направи няколко крачки в посока към чешмите. Спря изведнъж, прегърна в гръб силните рамене на мъжа си и започна да целува лицето му с ново упование за силата на човешката любов. Просълзих се. В ума ми проблесна молитвата към Всемогъщия: „Дай на всеки от нас надежда, че всичко, което трябва да понасяме в този свят, в тази долина на сълзи, е за прослава на Твоя Син!“
На двайсетина метра от входа на пещерата са чешмите.
Високо над тях върху скалата са поставени огромни кръгли медальони с еднакъв текст, преведен на 16 езика: „Ето извора — пийте от него и се измивайте!“ Думите са казани от Света Богородица към девойката Бернадет. Пред тези чешми също е стълпотворение от народ. Ако всеки от стоящите тук само отпива с вяра и измива лицето си, навярно редиците чакащи ще преминават по-бързо. Ала на това място се виждат различни по големина туби, бутилки, съдове, които трябва да бъдат напълнени, за да бъде пренесена благословената лурдска вода до различни кътчета на света при онези болни и вярващи, които не могат да дойдат дотук!… Острите върхове на катедралата пробождат висините като видима връзка между небето и хората — знак за вяра, за благодарност към Бога. Но живата вяра грее в сърцата на тези, които могат да чакат търпеливо, за да напълнят съдовете с вода; да влязат в къпалните; да участват в литургиите, шествията, бденията… За тях Христос казва: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Йоан 4:14).