Бюрото от лекари за достоверна проверка на свръхестествените изцеления, основано през 1882 г. в Лурд, заседавало близо до пещерата по време на поклонничествата. Щом те научавали за някое излекуване, подробно проучвали случая, като проверявали медицинските свидетелства, от които да стане ясно, че експертизата доказва неизлечима (или труднолечима) болест. В случай на чудо били разпитвани и свидетелите, придружаващи болния, познаващи неговото дълго тежко страдание. Лекарите сами преглеждали излекуваните болни и ги записвали за наблюдение през следващите месеци… Не всички примери на изцеления настъпвали веднага след окъпване или пиене на водата. Понякога облекчението започвало по време на шествия със Светото причастие или литургии; в други случаи подобрението настъпвало месеци след завръщане вкъщи. За лекарите било непонятно как една и съща вода отваря очите на незрящи, лекува туберкулоза, парализирани, хора с умствено увреждане. Ето защо те сами стигнали до извода, че лечителната сила не е във водата, а в невидим, неосезаем дух извън нея… Д-р Бернхайм, ръководител на школата за психиатрично лечение в гр. Нанси в края на XIX век, сам наблюдавал излекувани болни, свидетелства:
„В Лурд стават изцеления на всички видове болести, има внезапни оздравявания или съвсем бързи; изцеления от скоро и по-стари (до 30-годишни болести). При възрастните хора внушението за оздравяване би могло донякъде да упражнява известно влияние, но тук срещаме изцеления на малки деца; изцеляват се хора на умиране или в пълно безсъзнание; оздравяват невярващи хора, при които и дума не може да става за внушение или самовнушение.“ Лекарят не се наема да спомене какъв е процентът на изцеленията спрямо онези, които не получават желаното здраве. Безспорно е, че преобладаващ процент са случаите, в които мълчаливата и невидима тайнствена сила не изпълнява молитвеното човешко желание.
Но при съприкосновение с водата от Лурд всички получават облекчение, изпитват лекота на духа и тялото, изпълват се с надежда.
21:05 ч.
Гледката не може да се фотографира или опише — тя е посветена на Бога и се вижда само от Него, от висините. Стотици инвалидни колички с три колела на Медицинския център UNITALSI и Дома за поклонници „Нотр Дам“ прииждат в редици към катедралата; най-отпред се виждат лежащите на носилки, зад тях в инвалидни колички са други десетки парализирани с техните придружители или доброволци… Здравите поклонници вървят и всички се сливаме в молитвите на нощното бдение. Сред песните на различни езици се чува всеобщото „Алелуя“, „Глория“, „Аве Мария“, „Малад“ (болни).
Болни и здрави издигат в ръка запалената свещ с молитва за изцеление на нуждаещите се страдащи! Целият площад пред катедралата е осветен от хилядите свещички на надеждата.
Подобна гледка не съм виждала. Не съм изпитвала толкова силно чувство за обща съпричастност… Кой, ако не Бог, би могъл да събере тук толкова вярващи в Него?
Песните, славословията, общуването и опознаването между хората от различни националности продължи до 23:30.
Към полунощ край чешмите с изворна вода от скалата бе спокойно. Няколко души отидохме до тях, пихме с вяра, после измихме лицата си. Не беше внушение — умората ни напусна.
Вече с нетърпение очаквахме следващия ден, когато 10 човека с увреждания от нашата група трябваше да се потопят във водите на къпалнята!
UNITALSI е абревиатура и в превод означава Обединена италианска организация за транспорт на болни до Лурд и международни светилища. Тя се заражда през 1903 г. след странен случай: Двайсет и три годишният Джовани Батиста Томаси, роден в Рим през 1880 г., син на виден администратор, се разболял в детството си и от десетгодишна възраст бил в инвалидна количка. Това състояние силно измъчвало духа му, изпълвало го с омраза към Бога и го накарало да вземе решение: ще отиде в пещерата на Лурд, ще се потопи във водите на къпалните, и ако не получи изцеление, ще се самоубие на същото място с пистолет, който носел в дрехата си заедно с молитвената броеница. Томаси пристигнал през лятото на 1903 г., където бил посрещнат с много внимание и грижи от доброволци. Те се отнасяли по същия начин и към всички други страдащи което стоплило сърцето на италианеца. По време на къпането и престоя му в пещерата той не получил очакваното чудодейно изцеление, но дочул странен глас: „Молете се!“. Цялото му същество се променило. Когато се върнал в Италия, предал оръжието си на монсеньор Радини Тедеши и казал: „Небесната покровителка победи. Вземи го, не се нуждая повече от него! Света Богородица обърна сърцето ми. Ако Лурд беше полезен и спасителен за мен, той може да бъде полезен и за много други страдащи!“ Той продължил да живее години в инвалидната си количка, като помагал на много други страдащи да се обърнат с молитви и вяра към Бога.