Следващите години се създава Асоциация от милосърдни доброволци, свещеници, болни, които за едно столетие създават международната организация с цел да бъдат подпомагани, обгрижвани, насърчавани и транспортирани до светилища онези християни, които вярват, че биха получили облекчение или изцеление на свещеното място. Съдбата на организацията се влияе от двете световни войни и други усложняващи събития, но дори в критични моменти към Лурд се отправят вагони с болни хора от Италия, желаещи да бъдат на мястото, където се е появявала Светата Дева!
Днес младите доброволци на UNITALSI от различни националности са около 20 000. Те наистина са Божии ангели в човешки образ, които пишат: „Ние сме онези от «белите влакове», ние сме от големите поклонници. Ние сме хора на вярата точно там, където страданието може да погуби усмивката. Доброволци без възнаграждение, освен от радостта да споделим живота си за живота и щастието на другите…“ Чрез различни проекти те са проникнали почти до всички кътчета на земята, където има страдащи, измъчвани от неизлечими болести. И отиват до тях, за да ги нахранят, да ги утешат, да се усмихнат с надежда, която е невидимо здраве за болния.
Дон Адриано Порлини, служител в ордена на отците сализианци, който ни посрещна и ни разведе из медицинския център на UNITALSI, изграден през последните 30 години в Лурд, при изпращането заръча пред нашата група: „Кажете на вашите болни приятели, че Домът на UNITALSI е техен дом; той е и ваш дом. Вие винаги сте добре дошли!“
16 юли, 9 часа.
Новата църква на Св. Бернадет е построена само за 17 месеца и е осветена на Благовещение, 25 март 1988 г. Тя е модерна, функционална сграда, която може да побере на обикновени пейки 5000 поклонници. Семпла като архитектура и изпълнение, няма нищо общо с пищността на готическите катедрали. Намира се точно срещу пещерата на другия бряг на реката Гав, тук най-често се извършват грандиозни богослужения, при които подготвените чрез разкаяние и изповед могат да получат причастие. Олтарът е „отворен“, подобен на сцена; върху Господнята трапеза в центъра горят свещи и се отслужва литургията. В нейното песенно славословие към Бога и Света Богородица участват всички в залата. Огромният орган напомня средновековната тържественост и мелодичност на месата. Неотразимо е въздействието върху душите на всички присъстващи, а тази сутрин гледката тук отново е трогателна. Най-близо до богослужебния олтар бяха стотици хора на носилки и в инвалидни колички. Евангелието се четеше на всички езици, откъдето присъстваха групи, с което се доказваше внимание към гостите. Просълзихме се, когато то прозвуча на български. Отново се чуха специални песенни молитви за присъстващите болни и за онези страдащи по света, които се нуждаят от Божието милосърдие! Излязохме с препълнени от благодарност сърца.
14:40 ч.
В Банята с къпалните влизат с предимство хора на носилки, майки с тежко болни деца, хора в инвалидни колички. Желаещите да бъдат потопени в лурдската вода, които нямат медицински свидетелства и видими заболявания, чакат часове.
Помолих разпоредителя на къпалните да ми даде една листовка, преведена на седем езика. В нея пише: „Вие сте в баните на Лурд, за да се изкъпете във водата от извора, който лежи под земята, в лявата страна с лице към пещерата — изворът, който Дева Мария откри за хората чрез Бернадет.“
Следваха исторически бележки за появяванията и тълкувания на евангелския текст, в който Христос обещава на страдащите вода от непресъхващия кладенец на вечността.
Несъмнено, че дори да може, Бог няма да излекува телата на всички болни и умиращи, тъй като това не е в спасителния план за човешката душа. Ние никога няма да разберем кога, при какви обстоятелства и случаи Той благоволи към нашите молитви; защо някои наши желания, осъществими само от Него, остават неизпълнени. Но неслучайно историята на UNITALSI започва от Джовани Томаси, който в пещерата се е обърнал към броеницата, а не към пистолета.
Велислава Панова, трийсет и три годишна, в инвалидна количка от дете, разказа от името на всички български поклонници, потопили се във водите:
„От България тръгнах с надежда, че ще оздравея, ще проходя. Очаквах с голямо желание това пътуване и се вълнувах от самото тръгване… В къпалнята, когато ме съблякоха и ме покриха с бяла кърпа на кръста, почувствах, че имам лекота.