— Само че чувам! — каза тя и млъкна, сякаш някой бе запушил устата й с длан.
Фабиан бе скочил на крака и сега стоеше с куклата в ръка. Устата се отвори два, три пъти, и накрая успя да произнесе думите.
— Хъркането престана. Чух как Джон смъква господин Окам по стълбите под театъра до старите гримьорни, които не се използват от години. Надолу, надолу, чувах го как се отдалечава все повече и повече — надолу…
Крович отстъпи назад, сякаш гледаше кино, чиито образи изведнъж са станали невероятно високи. Ужасяваха го и го плашеха, бяха огромни, издигаха се като кули! Заплашваха да го смажат. Някой бе надул звука толкова, че се чуваше писък.
Видя оголените зъби на Фабиан, шепот, здраво вкопчване. Видя как очите му се затварят.
Сега тихият глас бе станал толкова тънък и тих, че едва се чуваше.
— Не съм направена да живея по този начин. За нас вече няма нищо. Всеки ще разбере, всеки. След като го уби, заспах и през нощта сънувах. Вече знаех, разбирах. И двамата знаехме, и двамата разбирахме, че това са последните ни дни, последните ни часове. Защото макар и да мога да търпя твоите слабости и лъжите ти, не мога да живея с нещо, което убива и наранява. Няма начин да се продължи оттук нататък. Как бих могла да живея с това…?
Фабиан я вдигна към слънчевия лъч, който едва проникваше през мъничкия прозорец на гримьорната. Тя го погледна и в очите й нямаше нищо. Ръката му трепереше и от това куклата също трепереше. Устата й се затваряше и отваряше, затваряше и отваряше, отново и отново. Мълчание.
Фабиан невярващо докосна собствената си уста. Очите му се изцъклиха. Приличаше на човек, който се е изгубил на улицата, опитва се да си спомни адреса, да намери познат прозорец и позната светлина. Олюля се, впери поглед в стените, в Крович, в куклата, в свободната си ръка, свиваше пръсти, докосваше гърлото си, отваряше уста. Заслуша се.
— Няма я. Няма я. Не мога да я открия. Избяга. Не мога да я намеря. Не мога да я намеря. Опитвам се, опитвам се, но е избягала някъде далеч. Ще ми помогнете ли? Ще ми помогнете ли да я открия? Ще ми помогнете ли да я открия? Моля ви, ще ми помогнете ли да я открия?
Рябушинска се изхлузи от увисналата му ръка, преметна се, беззвучно се плъзна на пода и остана да лежи със затворени очи и уста.
Докато Крович го извеждаше през вратата, Фабиан не я погледна.