Пей безкрайната вселена,
пей безсмъртната душа,
пей борбата безконечна
между живи същества!
Пей чловешкий разум грешен
в гъста как лети тъма,
и, за всяко знанье жеден,
как полита в лудина!
Пей неволите ужасни
на юдейските деца,
на илотите нещастни
безконечните тегла…
Прослави Адама, Ева,
пей пропадането им,
пей безклайните блаженства,
преобърнати на дим!…
Пей походите геройски,
пей Атина, Спарта, Рим,
роскошите вавилонски,
храмът на Ерусалим!…
Пей — народи окаянни
как се кланят, как пълзят
пред позорни истукани —
и как после ги трошат!
Пей — кое е трайно, здраво
и добро на земний шар;
пей божественото право,
пей Предвечний Господар,
над властителите властник,
Бог Творец, Мироначалник!…
Пей светата епопея
на Ума и на Труда,
подвигът на Прометея
и Сократовата смърт!…
Първото възпей блестене,
първий ден посред Твърдта,
дирнето възпей звучене
на небесната тръба!
Пей лябовната поема
на жената и мъжа,
пей Свободата свещена,
пей Христовий славен кръст!
— Нека пеят вси псалмисти
и певци златоречисти,
нека пеят вси левити
и пророци духовити,
нека пеят вси щастливци
и страдалци на земята —
нека пей, който намерва
сладки, радостни речи,
скръб когото обладава
и не може да мълчи!
Нека пей, който усеща
братски чувства и вражди,
жажди, нужди, страст гореща —
който се питай с мечти!…
Нека пей, който желае
мъртвото да възкреси,
нека пее, който знае
дом от сенки да строи!…
Нека в тоз вертеп да плаче
и се смее, който ще —
нищий духом нека граче
и разумний нек’ реве;
о, за вятъра е равно —
сълзи, дим и песни!
Векът ще смете еднакво
анатеми и хвалби!…
Махай се!… От да събудиш
моята душа от сън,
по-скоро душа ще туриш
в камъка, в прогнилий пън!…
Моят глас угасна вече,
мойта арфа се строши,
о, мен вече се не пее —
няма в мъртвеца песни!…
Тайний символ на нещата
дне за мен е тъмнина…
Тъмнината, тъмнината,
тя е в мен, пред мене тя е!…
Пет-шест педи трап в земята
и в нищожеството мир,
ето мойта Илиада,
Песен Песней и Псалтир!…
........................
V
— Истината съм безсмъртна,
истината съм света!
Светлината ще възвърна
в твойта страждуща душа!
Истината съм аз гола —
ти же, в мойте голоти,
себе си ще видиш — Бога —
всички светски суети!…
Истината съм!… Онази
истина, която ти
призоваваше със сълзи
в първите си младини!…
Отвори ми!… Приеми ме
и огледай се във мен!…
Виж що няма, виж що има
в този Мир неосветлен!…
Ти си пламък, ти си сянка —
мрачност и виделина,
в теб се днес изображава
двойний лик на вси неща;
и за туй си слаб, за туй си
срещу себе разярен;
ти желаеш дни безбурни,
а си в бури потопен…
Плитките чловешки мисли,
земний разум тъп и сляп —
затъмняват ти очите
и те правят зъл, свиреп…
О, реши се да прогледаш,
да се вразумиш — склони!
Виж, узнай какво обемаш,
где си, що си, разбери!
Пресвещената задача
на съдбите — отгатни!
Свръхприродните начала
в книга вярна прочети!
В безконечните пространства
и в неизтощимий век,
о, ела да ти покажа
где се спира человек!…
В морско дъно — зърно пясък,
в блато капчица вода,
под небето ропот, крясък —
ела, виж що е това…
Ела, всички виж народи
отгде идат, где вървят —
кой водител общ ги води
все в един и същий път…
Александр какво направи
със безчислени войски,
Наполеон що остави —
ела, виж и разбери!…
Неизменните догмати
с моя помощ измени —
всички символи, обряди
и закони разчлени —
и всред хиляди измами,
заблужденья и лъжи
намери божите тайни —
мъдростта изнамери!
Възвиши се до предели
человеку неизвестни!…
Влез и в самото сърце
на това, което е
същевременно и твар,
и чист разум, плът и жар.
Разбери това, що никой
не успя да разумей!…
Да, в прошедшето велико
ни Конфуций, ни Мойсей,
ни Давид богоизбраний,
ни премъдрий Соломон,
ни пророци първозвани,
ни всезнающий Платон,
ни Сократ богоподобний —
никой нищо не разбра
от деяньята господни —
от чловешките дела…
Всяко „в е р у ю“ досега
порицанье е било —
всяка изповед — нощ тежка
върху земното кълбо…
О, ела, хвърли се в мене,
истината прегърни,
избави се от съмненья,
откровенье приеми!…