Керъл въздъхна.
— Имах много работа. Нямам никакво време за разврат, а пък съм и сигурна, че няма да се справя. Никога не съм била добра в нещо, което не ме интересува.
Тя пое чашата си от Франсез и й благодари с усмивка.
Франсез се оттегли.
— А сега — продължи тя, — разкажи ми за твоята дива жена. Влюбен ли си в нея?
Погледнах я остро.
— Защо мислиш, че трябва да се влюбвам във всяка жена, която срещам? Влюбен съм в тебе.
— Така де. — Тя ме потупа по ръката. — Трябва да помня това. Само че след като не те видях три дни, започнах да се чудя дали не си ме изоставил. Значи не си влюбен в нея?
— Не ставай досадна, Керъл — казах. Не ми харесваше настроението й. — Със сигурност не съм влюбен в нея.
Намествайки се между възглавниците, й разказах за бурята, Бароу и Ева. Но не й казах всички подробности.
— Ами добре, продължавай — поощри ме тя, докато аз мълчаливо опипвах с пръсти раната на челото си. — След като те подреди така, какво направи? Заля те с вода или изчезна с портфейла ти?
— Изчезна, но без портфейла ми. Не взе нищо… не беше такъв човек. Недей да я съдиш погрешно, Керъл, тя не е обикновена измамница.
— Те рядко са — усмихна ми се Керъл.
Пропуснах го покрай ушите си.
— Докато съм бил в безсъзнание, трябва да се е облякла, събрала си е багажа и е заминала в бурята. А това все пак е нещо — навън валеше и духаше като в ада.
Керъл изучаваше лицето ми.
— В края на краищата, Клайв, дори измамниците имат гордост. Ти си се държал твърде гадно с нея. Аз някак й се възхищавам за това, че те е фраснала по самонадеяната глава. Имаш ли предположения кой е бил мъжът?
— Бароу? Нямам представа. Изглеждаше като пътуващ търговец. Типичният боклук, който би платил на жена, за да излезе с него.
Не бях казал на Керъл, че съм дал на Бароу сто и десет долара. Не мислех, че ще може да ме разбере в тази част от историята.
— Предполагам, че не си искал да се отървеш от него, за да можеш да си побъбриш насаме с дамата?
Внезапно се почувствах ядосан, че тя се беше добрала до истината толкова бързо.
— Наистина, Керъл — казах остро, — такъв тип жени не ме привличат. Не ставаш ли малко смешна?
— Извинявай. — Тя тръгна разсеяно към прозореца.
Получи се пауза, след което тя продължи:
— Питър Тенет каза, че ще намине. Ще вечеряш ли с нас?
Сега съжалявах, че й разказах за Ева.
— Не тази вечер — казах, — много съм зает. Той ще дойде да те вземе ли?
Не бях зает, но в главата ми се оформяше една идея и исках да разполагам с вечерта си.
— Да, но нали го знаеш Питър… винаги закъснява.
Познавах Питър Тенет твърде добре. Той беше единственият от приятелите на Керъл, който ми създаваше комплекс за малоценност. Но аз го харесвах. Беше голяма работа. Разбирахме се добре, но той притежаваше твърде много способности за мен. Беше продуцент, режисьор, сценарист и технически съветник, взети заедно. Всичко, с което се беше захващал, поне досега беше завършвало с успех. Притежаваше качествата на магьосник и беше номер едно в студиите. Не ми се мислеше колко изкарва годишно.
— Наистина ли не можеш да дойдеш? — попита Керъл малко тъжно. — Би трябвало по-често да се срещаш с Питър. Той би могъл да направи нещо за тебе.
Напоследък Керъл беше започнала често да ми предлага различни хора, които биха могли да ми предложат нещо. Дразнеше ме защо тя ще си мисли, че имам нужда от помощ.
— Да направи нещо за мене? — повторих и се засмях насила. — Какво, за Бога, би могъл да направи той за мен? Виж, Керъл, аз се оправям съвсем добре… нямам нужда от помощ.
— Извинявай отново — каза Керъл от прозореца, без да се обръща. — Изглежда, тази вечер казвам само погрешни неща, нали?
— Вината изобщо не е твоя — приближих се до нея. — Все още имам главоболие и съм изнервен.
Тя се обърна.
— Какво правиш, Клайв?
— Какво правя? Ами, отивам на вечеря. Моите — моите издатели…
— Нямам предвид това. Върху какво работиш? Вече от два месеца си в „Трий Пойнт“. Какво става?
Това беше единствената тема, която исках да избегна с Керъл.
— О, един роман — казах безгрижно. — Вече довършвам схемата. Следващата седмица започвам сериозна работа. Недей да изглеждаш така разтревожена — опитах се да се усмихна успокоително.
Невероятно трудно беше човек да излъже Керъл.
— Радвам се за романа — каза тя с помръкнал поглед, — но ми се искаше да е пиеса. С роман не можеш да изкараш много, нали така, Клайв?