След като го наблюдавах няколко минути, продължих по-нататък, за да се върна веднага при шума от падането на нещо тежко, последван от тревожен вик.
Пристанищният работник се беше подхлъзнал и сега лежеше на кея с лошо счупен крак.
Инцидентът беше непосредствената причина за внезапната промяна на моята съдба. Имах известен опит в управлението на яхти и изявих желание да заема мястото на пострадалия, вследствие на което споделих със собственика почестите на победителя, спечелил златната купа.
Собственикът на яхтата ми се представи чак след края на състезанието. Когато ми каза името си, аз в първия момент не можах да осъзная добрия си късмет. Робърт Роуън по това време беше един от най-силните хора в театралната гилдия. Той притежаваше осем или девет театъра и зад гърба си имаше дълга поредица от театрални успехи.
Той се радваше като дете на спечелената купа и ме притесни с благодарностите си за моята помощ. Даде ми визитната си картичка и тържествено обеща, че според възможностите си би направил всичко за мен.
Вероятно можете да си представите изкушението, пред което бях изправен. Когато се завърнах в апартамента, заварих Кулсън в безсъзнание. На следващия ден той умря. Пиесата му, готова за изпращане на неговия агент, лежеше на бюрото ми. Не се колебах много. Кулсън беше отбелязал, че не му е известно да има някой, който да спечели от пиесата, а аз добих усещането тогава, че поне би могъл да помисли за мен. Бяха ми необходими само няколко минути, за да убедя протестиращата си съвест, след което отворих плика и прочетох пиесата.
Въпреки че не знаех много за писането на пиеси, когато я свърших, разбрах, че е забележителна. Дълго седях и премислях възможностите да бъда разкрит, но не можах да съзра никаква опасност. След това, преди да си легна, смених заглавието и първата страница на ръкописа. Вместо „Бумеранг“ от Джон Кулсън на титула сега се четеше „Проверка в дъжда“ от Клайв Търстън. На следващия ден изпратих пиесата на Роуън.
Мина почти година, докато „Проверка в дъжда“ беше поставена. През това време в оригиналния текст бяха направени много промени, тъй като Роуън обичаше да изтъква личното си участие във всяко театрално начинание, финансирано от него. Но дотогава аз вече бях свикнал с мисълта, че пиесата е моя, и когато тя най-после бе поставена и постигна моментален успех, почувствах истинска гордост от постижението си.
Страхотно усещане е, когато влизаш в изпълнена с хора стая и някой те представи, да прочетеш по лицата им, че означаваш нещо за тях. Във всеки случай за мен това бе много важно. Важно беше и когато започнах да получавам големи суми пари, докато преди това трябваше да се оправям с четиридесет долара на седмица.
Когато получих уверения, че пиесата ще се радва на продължителен успех, напуснах Ню Йорк и заминах за Холивуд. Чувствах, че със сегашната си репутация ще бъда търсен и може би ще успея да се утвърдя сред най-добрите писатели-сценаристи. Тъй като вече печелех почти две хиляди долара на седмица от хонорари, не се поколебах да наема апартамент в модерен блок недалече от булевард Сънсет.
Веднъж настанил се, реших да се възползвам от възможностите си и след продължителни размишления и планиране започнах работа върху роман. Беше една история за мъж, който е получил раняване във войната, в резултат на което не може да люби момичето си. Известен ми беше такъв случай и знаех какво се беше случило с момичето. Темата беше заредена с динамит и ми беше направила силно впечатление. Някак си успях да го пренеса в книгата. Разбира се, помогна и името ми, но даже и без това книгата не беше чак толкова лоша. Бяха продадени деветдесет и седем хиляди екземпляра и все още вървеше, когато на пазара се появи втората ми книга. Тя не беше толкова добра, но се продаваше. Това беше първият ми опит да сътворя нещо и ми се стори прекалено трудно. В основата на третия ми роман бе животът на една семейна двойка, която ми беше добре позната. Съпругата се държеше безобразно и аз понесох твърде тежко неизбежния разрив накрая. Единственото, което трябваше да направя, бе да седна зад пишещата си машина. Книгата просто се пишеше сама и когато я публикуваха, постигна незабавен успех.