Загасих цигарата си и намерих обществен телефон. Обадих се в апартамента си.
Гласът на Ръсел се разля по линията:
— Жилището на господин Търстън.
— Ще мина по някое време тази вечер — казах му аз. — Има нещо, което искам да направиш. Ще намериш там някъде една от моите книги — „Цветя за госпожата“. Искам веднага да я изпратиш по куриер на госпожица Ева Марлоу. Без никаква картичка и нищо, което да показва кой я е изпратил. — Продиктувах му адреса. — Би ли направил всичко това?
Той каза, че ще го направи, и ми се стори, че долавям едва забележима нотка на неодобрение в гласа му. Той харесваше Керъл и винаги се отнасяше с неодобрение към всяка друга от жените, които познавах. Окачих слушалката, преди да успее да изрази мнение, за което твърде го биваше. След това напуснах бара и отидох в „Браун Дерби“.
Глава шеста
Открих Керъл и Питър на една маса далече от оркестъра. С тях седеше едър, отпуснат човек с безупречен смокинг. Имаше стоманеносив перчем, а лицето му беше продълговато и жълтеникаво, с отпусната дебела долна устна и широк, въздебел нос. Ще рече човек, че прадядо му е бил лъв.
Питър ме забеляза, докато се промъквах между пълните маси. Той се изправи да ме посрещне.
— Здравей отново — каза изненадан и доволен. — Значи все пак успя. Виж кой е тук, Керъл. Вечерял ли си?
Взех ръката на Керъл и й се усмихнах.
— Не — казах. — Може ли да се присъединя към пас?
— Но разбира се — отговори тя. — Радвам се, че дойде.
Питър ме докосна по ръката.
— Мисля, че не се познаваш с Рекс Голд — каза той. Обърна се към мъжа-лъв, който продължаваше съсредоточено да сърба супата си. — Това е Клайв Търстън, писателят.
Значи това беше Рекс Голд. Подобно на всички останали в Холивуд, и аз бях слушал много за него и знаех, че е най-могъщата фигура в киноиндустрията.
— Радвам се да се запозная с вас, господин Голд.
Той неохотно спря да сърба супата и се надигна малко, за да ми подаде отпуснатата си и сякаш без кости ръка.
— Седнете, господин Търстън — каза той. Дълбоко разположените му очи ме пронизаха. — Ще се убедите, че супата от раци е отлична. Келнер! — Той нетърпеливо щракна с пръсти. — Супа от раци за господин Търстън.
Намигнах на Керъл, докато келнерът слагаше стол за мен.
— Както виждаш, не мога да се отделя от теб — прошепнах й аз.
— Не се ли срещна с издателите си? — попита тя също шепнешком.
Поклатих глава.
— Обадих им се по телефона. — Намерих ръката й под масата и я стиснах. — Оказа се, че не е нищо важно, така че ще се видим утре. Исках да взема участие в тържеството.
Докато разговаряхме, Голд продължаваше да излива супа в устата си с изцъклен поглед. Беше очевидно, че не можеше да съчетае яденето с говоренето.
— Чудех се дали не беше решил да се видиш с твоята дива жена — прошепна закачливо Керъл — и това да е било истинската причина да ме изоставиш тази вечер.
— Не бих те изоставил заради никого — отвърнах и се опитах да се усмихна искрено. Керъл притежаваше странната способност да познава истината в случаите, когато се отнасяше до мен.
— Какво си шепнете вие двамата? — попита Питър.
— Тайна — отговори бързо Керъл. — Недей да бъдеш любопитен, Питър.
Голд привърши супата и шумно пусна лъжицата. След това се заоглежда сърдито за келнера.
— Къде е супата на господин Търстън и какво е следващото ядене? — извика към дошлия бързо келнер.
Веднага щом получи уверенията, че нито той, нито аз сме забравени, се обърна към Керъл:
— Ще дойдете ли в клуба тази вечер?
— Само за малко — каза Керъл. — Но не искам да закъснявам. Толкова много неща имам да върша утре.
Келнерът донесе супата ми.
— За утрешните неща би трябвало да се мисли утре — каза Голд и очите му се впериха в супата, ми. Имах смътното усещане, че ако само леко го подканя, той на драго сърце ще ми я вземе и ще я изгълта. Това ме притесни.
— Човек трябва да се научи да се забавлява, а не само да работи — продължи той. — Тези две неща винаги си пречат.
Керъл поклати глава.
— Имам нужда от седемте си часа сън, особено сега.
— Това ми напомня нещо. — Голд смръщи тежките си устни. — Имграм ще бъде в офиса ми утре сутринта. Бих желал да се срещнеш с него.
Казаното беше за Питър.
— Разбира се — отвърна Питър. — Посещението му има ли нещо общо със сценария?
— Не. Ако се прави на важен, само ми кажи.
Голд внезапно отправи поглед към мен.
— Писали ли сте за големия екран, господин Търстън?
— Не… не още — отвърнах аз. — Имам някои идеи, върху които смятам да поработя, когато ми остане време.