Том Егеланд
Евангелието на Луцифер
Това е новата книга на Том Егеланд, авторът, по чиито дири върви Дан Браун. През 2001 г. (т.е. две години преди да бъде публикуван „Шифърът на Леонардо“), излиза романът на Том Егеланд „Краят на кръга“, в който има смайващи сходства с по-късния бестселър на Дан Браун: в дъното на всичко е тезата, че Исус е бил женен за Мария Магдалина и двамата са имали потомство; албинос е сред главните герои и в двата романа; и в двете книги главната героиня се оказва едновременно и последният жив потомък на Христос и Мария Магдалина, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден. Читателите, които познават романа на Том Егеланд, са смаяни, когато откриват всички тези неща в публикувания по-късно „Шифърът на Леонардо“.
Подобно на „Пазителите на завета“ и „Краят на кръга“, познати вече и на българския читател, „Евангелието на Луцифер“ е роман с богата документална основа, написан във въздействащия, динамичен и емоционален стил на Том Егеланд. Той ще ви проправи път през мъглата на времето към отговора на загадки от Стария завет и древността. И ще преобърне представите ви за Бог и Сатаната, за небето и ада.
Благодарности
Благодаря на редактора от издателството ми — Ойвинд Фаро и читателите ми Егил Биркелан, Арнстайн Бьоркли, Осе Мюрволд Егеланд, Ева Кристине Кульой, Александер Опсал, Кари Спелднес и Трюгве Ослунд. Благодаря на всички добри сили в издателство „Ашехоуг“ и агенция „Ашехоуг“. Благодаря на Вегар Егеланд, Лейф Герде, Кристин С. Квисвик, Гисли Сигурдсон, Сотириос Соулиотис и Паула Стивънс за помощта със специализираната информация.
„Евангелието на Луцифер“ е роман — игра на мисли в сивата зона между факти и фикция, фантазия и митология. За читателите, които биха искали да се осведомят по-подробно по темите в книгата, съм добавил списък на използваната литература, линкове и допълнителна информация на страницата ми в интернет: www.tomegeland.no
„Скъпи български читатели,
За мен е чест — за пореден път — да бъда издаден на български език. Някои от вас може би са чели «Краят на кръга» или «Пазителите на завета» — и двете публикувани от издателска къща «Персей». За други «Евангелието на Луцифер» ще бъде първата среща с мой роман.
Във всички тези книги аз си служа както с факти, така и с художествена измислица. Но вярвате или не, по-голямата част от нещата, които пиша, са истина. На основата на фактите аз създавам една съвсем нова истина, която вече е художествена литература. Но това са романи, базирани на факти. Надявам се, че ще ви хареса тази съвременна приказка за митове и религии, дяволи и демони, както и един норвежки археолог.“
„ilia sa-ba-si-su uz-za-su ul i-mah-har-su ilu ma-am «-man
ru-u-ku lib’», «-ba-su su-’i-id’», «kar-as-su»
Когато той (Мардук) погледне с ярост, не омеква (не се извръща)
В пламналия му гняв никой бог не смее да му противоречи (на яда му)“
„Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората!“
„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си…
И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.“
„Аз не съм мъртва, но лежа в ковчег. Гола съм. Около мен е тъмно. Чувам дъха си, сърцето ми бие тъй силно, че тътне в ушите.
Милостиви Боже, помогни ми да се измъкна, моля те!
Не мога да протегна ръце. Блъскат се в стените на ковчега. Толкова е тясно.
Преди плачех. Вече нямам сили.
Тежко ми е да дишам. Толкова съм жадна. Много мисля.
Сигурно така се чувстват мъртвите.“
Изображението на демона Бафомет с козя глава, криле, женски гърди и рога от произведението „Догми и ритуали на висшата магия“ (1854) на Елифас Леви
Пролог
„И пак един ден, когато дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.“
1
Във вавилонския мит за сътворението Енума елиш, написан с клинопис на акадски език върху седем глинени плочки около 1200 г. пр.н.е., месопотамският бог Мардук е въздигнат до най-могъщия и почитан от всички богове. В Петокнижието, започнато около 250 години по-късно, по същия начин е описан абрахамитският бог Елохим/Яхве — единственият истински, всемогъщ бог на юдеите (по-късно и на християните). — Б.пр.