V. Триъгълникът
1.
Ал Хила
30 август 2009
Бригадата копачи бе ринала пясък и камънаци в продължение на десет часа, още от шест часа сутринта, когато най-сетне успяха да открият вратата. Това се случи в неделя.
Впечатляващият вход бе широк четири метра и висок три. Двете крила на вратата бяха изработени от метална сплав с диагонални подпори и полета с бетон. В метала и бетона и на двете крила бе излят символ, който разпознах: триъгълник с кръг, слънце, във всеки ъгъл.
Триъгълникът на Озирис.
Забавно. Триъгълникът на Озирис е египетски символ, не вавилонски.
Вратата нямаше панти. Инженерите смятаха, че всяко крило трябваше да бъде избутано встрани. Навярно бяха застопорени на място с направляващи релси по пода и тавана в улеи в бетонната основа. Беше абсолютно невъзможно да се отвори. Инженерите прекараха часове в търсене на някакъв механизъм. Нищо не намериха. Тъй като нямаше нито брави, нито ключалки, поне не външни, те предположиха, че се отваря и затваря само от вътрешната страна. Което пък само по себе си беше странно. Това означаваше, че някой се бе заключил вътре — с очевидните последствия от подобно начинание. Или пък бяха оставили отвор на друго място, а после го бяха зазидали. Нелогично.
Сканиране на вратата с помощта на специална военна техника (КК намекна нещо за оптични и инфрачервени сигнали, неутронно лъчение и ултразвукови вълни) разкри механичен шедьовър от зъбчати колела, резета, лостове и метални куки, които обхващаха солидни мандала.
— Как ще успеем да я отворим? — попита КК.
— Нямаме избор — обясни главният инженер. В гласа му звучеше някаква пламенна нотка, едва ли не животинска. — Тази ключалка и тези врати са солидни като банков трезор. Ако ще влизаме, трябва да използваме сила.
— Как?
— Можем да взривим крилата с помощта на крик. Хидравлични разширители. Или пък да оголим механизма, като отворим крилото на вратата с оксижени, лазерни резачки и свръхмодерни бормашини.
Просто надушвах тестостерона, който се процеждаше през порите му.
— Какво ви има на вас, инженерите, че сте толкова надъхани да разрушавате всичко красиво около вас? — попитах наполовина шеговито, наполовина сериозно. Представих си как вратите поддаваха на хидравличните разширители в какофония от оглушително пукане, скърцане и стъргане. — Тази врата е културно наследство — продължих аз. — Вижте само колко е красива! Не можем да я унищожим. Трябва да я съхраним за идните поколения!
— Ти имаш ли ключ?
— Всъщност, да.
— С нетърпение чакам да чуя.
Обърнах се към КК:
— Имам идея как може да се отвори заключващият механизъм.
— Нима?
— Целите сме в слух — заяви главният инженер.
— Триъгълникът на Озирис на вратата символизира трите египетски божества Озирис, Изида и синът им Хор. Известен ни е от две места в света: стенописи и релефи из Египет и скални рисунки в гръцката префектура Магнезия. Тъкмо от Магнезия египетските мъдреци са набавяли магическите си камъни.
— Магически камъни? — попита главният инженер.
— Днес познаваме тези камъни под съвсем различно наименование: магнити. Думата произхожда от гръцкото magnitis Iithos, което значи камък от Магнезия. Там има естествени залежи на магнетит, магнитна желязна руда.
— И такива неща ли знаели археолозите? — учуди се КК.
— Като малък никога ли не си играл с магнити?
— И какво се опитваш да ни кажеш? — подкани нетърпеливо главният инженер.
— В древността триъгълникът на Озирис е бил символ на магнетизма. Може би вече схващаш?
— Не — отвърнаха в хор КК и главният инженер.
— Погледнете вратата. Триъгълникът на Озирис. Върху всяко крило има три метални плочки. За просветените символът е представлявал ключ.
— По какъв начин? — попита КК.
— Поставяйки мощни магнити върху трите плочки в центровете на трите слънца, се създава магнитно поле, електрическа верига, която отключва механизма.
Някъде във военния лагер запали камион.
Главният инженер се усмихна снизходително.
— Интересна теория, Белтьо. Наистина интересна. За съжаление обаче на места си противоречиш: магнитната ключалка е патентована през 1989-а. Състои се от електромагнит и сглобка, зависими са от наличието на електричество. Сега, аз не съм археолог, но доколкото разбирам, тази пирамида е на 4500 години.