— Машина на времето.
КК ме изгледа сякаш току-що му бях доверил, че в свободното си време хуквах на лов за феи, които упоявах с етер и забождах с карфици върху дъски.
Той само изсумтя. Погледът му се луташе като стрелка на компас, несигурна в посоката.
— Прав ли съм?
Нито дума. Само този… поглед.
— Машината на времето обяснява всичко! — продължих аз.
— Компютърната програма в „Евангелието на Луцифер“. Координатите, оказващи местоположението. Всички предсказания за бъдещето, пророчествата. Библейският код. Синтетичната материя, върху която е написан текстът. Супербетона. Магнитната ключалка. Безумният интерес на американските власти. Всички ресурси, вложени в Проекта Луцифер.
— Машина на времето…
Никаква реакция. Изглеждаше като холограма на самия себе си.
— Знаете, че някога в бъдещето някой се е върнал назад във времето. В древността. С машина на времето. И ви е оставил послание. Тук, във Вавилонската кула.
Той продължаваше да се взира в мен.
— Това трябва да стане възможно един ден — добавих аз.
— След като можем да летим до Луната, рано или късно сигурно ще успеем да пътуваме и във времето. — Представи си, Бьорн!
Това беше всичко.
Представи си, Бьорн!
С тези думи се надигна с усмивка на уста и си взе още бира.
От: Примипила
Изпратено на: 30.08.2009 19:13
До: Легата
Копие до: Главата на ордена
Тема: Доклад: Ал Хила/Вавилон-II
Код: S/MIME PKCS7
„Доминус!
Веднага щом отворят вратите, ръководителите на различните групи учени ще влязат в зикурата. Аз не съм сред доверените лица.
Вавилонският бог на мъртвите, Нергал, не се смята само за бог на пламъците и светлината, но и за демон. Едва ли аз съм единственият, който долавя приликата с нашия принц Луцифер? Питам се дали не е възможно Вавилонската кула да е земен вход към Царството на мъртвите, преход между сферите на земното и отвъдното. Доминус, ясно ми е, че Царството на мъртвите… независимо дали се нарича Подземен свят, Шеол, Геена, Иркала, Хадес, Курнигия… физически не се намира под древния Вавилон, но вавилонците са били религиозен народ с магически умения. За тях смъртта не е била единственият път към отвъдното. И живите са можели да надникнат в Царството на мъртвите и да се завърнат в своя свят. Мисля си, че в мъдростта си вавилонците може би са открили връзка между нашия свят и Царството на мъртвите. Струва ми се също така, че входът е тук, в зикурата, през Портата на боговете, Bäb-ilu. Вероятно вавилонците са открили проход между нашия и подземния свят. Смирено оставям тези разсъждения на преценката на старейшините.
Не съм забравил за задачата си. Тази нощ ще потърся ръкописа при Бьорн Белтьо и Карл Колинс.“
VI. Газ
1.
Ал Хила
30 август — 1 септември 2009
Стана късно, докато успея да си легна.
Отне ни няколко часа да издирим фирма, която да достави необходимите ни специални магнити. С КК имахме среща с главния инженер и главния археолог, а после и с началника на охраната, Дик Стоун, и ключовите му сътрудници. На връщане към бараките го провокирах да отговори на всичките ми въпроси. Както обикновено (и като мен) той беше непреклонен, кисел и мълчалив. Категорично отказа да обсъдим теорията ми за машината на времето. „Интересна хипотеза“ бе най-близкият му до потвърждение или отрицание отговор.
Заспах след няколко минути. Трябва да съм спал два-три часа, сънувайки безлики монаси на мъглива поляна, когато пантите на вратата изскърцаха.
Събудих се внезапно.
Отворих очи в мрака. Мога да проспя пожарна аларма. И да се събудя от комар.
Лунната светлина се провираше през пролуките между щорите и рамката на прозореца. Лежах по гръб с обърнато нагоре лице.
Нещо лъскаво хвърляше отражение по тавана, вероятно часовникът ми.
Намирах се в състоянието между сънливо объркване и страх на току-що събуден човек.
Дали някой бе отворил вратата?
Естествено, трябваше да я заключа. Само дето беше невъзможно. Никоя от вътрешните врати в бараките не бе снабдена с ключ и ключалка.
В природата съществуват две тактики за оцеляване. Ответна атака. Или да се преструваш на мъртъв.