Късно една вечер се обадих на Тран да проверя докъде беше стигнал и дали не бе имал непонятни посещения. Нищо не показваше, че някой знаеше за престоя ми в Исландия. Явно изтичането на информация идваше от Киев. Или Осло.
Тран разказа, че един от езиковедите идентифицирал клинописа. Лявата колона била изписана на акадски, използван в Месопотамия през хилядолетията до времето на Христос. Лингвистът превел някакъв откъс. Краткият фрагмент носел апокалиптичен дух. Ангел от светлина — летящ носител на светлина от небето — слязъл на Земята, за да спаси света и човечеството от гибел.
— С малко добра воля и фантазия бихме могли да тълкуваме носителя на светлина като предхристиянски предшественик на Луцифер — обясни Тран. — Луцифер е едно от многото названия на Сатаната. На латински името е съставено от lux и ferre — носителят на светлина. Определението е свързано и със Зорницата, Венера. Ангелът на светлината от ръкописа навярно сочи, че текстът и религията на йезидите може би имат общ произход в месопотамските митове.
— Това означава ли, че паунът Мелек Таус е ранна версия на Сатаната?
— Не съм сигурен. Объркан съм. Ако текстът е акадски, трудно ще открием някаква историческа или географска връзка с йезидите. Попрочетох за тях. Вярата им е блажена смесица от гностична космология с примеси на ислям и християнство. Отричат да почитат Сатаната, какъвто ние го познаваме. Кланят се на летящи божествени създания, които ние, останалите, наричаме ангели.
— Ами езикът в дясната част?
— Напълно неразгадаем е. Показах знаците на няколко езиковеди и един математик. Никой не разбира абсолютно нищо. Трябва да се свържеш със специалистите в Еврейския университет в Йерусалим. Или в Багдад. Може би Кайро. Аз все пак съм експерт по северни средновековни ръкописи, не антични ориенталски.
— На каква възраст е пергаментът?
— Точно това е най-странното. Анализирахме материала и го датирахме с C14.
— Какъв е резултатът?
— Никакъв. Може би е преминал през някакви процеси. Не откриваме и от какво животно е направен пергаментът. Химиците се чешат по главите. Чисто и просто не намираме отговор. Резултатът от изследването с въглерод е просто безсмислен.
4.
На следващата сутрин получих писмо от декана Трюгве Арнцен. Любящият ми пастрок. След смъртта на мама и двамата зарязахме трийсетгодишните преструвки и най-вглъбено се отдадохме на взаимната си антипатия. Той искаше да знае къде съм се дянал. Група видни професори, ръководители на изследователски проект към престижния американски университет Харвард, искали да се свържат с мен. Било изключително важно. Прилагаше списък с имейли, телефонни номера и имейл адреси. Там не фигурираше нито Нийл Макхъл, нито Джон Скот или пък Марк дьо Валоа.
Ако не беше Трюгве Арнцен, отдавна да съм станал професор. Не ми дава повишението. Аз така и не му дадох мама. Нещо се е закучило помежду ни. Някога той бе любовник на мама. Когато се ожениха половин година след като татко загина в пропастта, аз бях редуциран до неприятен израстък, който напомняше и на двамата за трагедията, довела до сватбата. Татко бе опитал да убие Трюгве Арнцен. Разбирам го. Той обаче беше доста непохватен. От него съм го наследил. Оплел карабинерите и въжетата. Идеята му била механизмът да поддаде след спускането на Арнцен. Само дето падна татко. Не ме питайте какво стана. Когато мама се изчерви и отвърна с „да“ на предложението му за женитба, превръщайки се в очарователна и себепожертвователна съпруга и най-добра приятелка, аз останах навън, на студа, с празен поглед и убеждението, че завинаги ще спадам към отритнатите. Простете ми, ако долавяте горчивина и самосъжаление в тези думи. След време се сдобих с полубрат, който зае моето място като център на маминия живот. Стефен. Той е всичко, което аз не съм. Брокер на недвижими имоти. Хубавец. Очарователен женкар. Мама беше страшно горда с него. Още откак се роди, аз чезна в сянката му.
Начинът, по който Трюгве Арнцен се бе изразил в писмото — повелително, снизходително, арогантно, всичко в тон с характера му — означаваше, че той бе приел за даденост желанието ми да се свържа с американците. Незабавно. Та нали си бяха американци. Учени от един от водещите университети в света.