Свърнаха в двора на манастира. Портата от ковано желязо се бе оставила в лапите на времето преди много години. Насред двора имаше пресъхнал фонтан. Веселото херувимче, което трябваше да пълни басейна с вода, бе покрито с патина от птичи изпражнения, мъх и забрава. За миг Джовани си представи двора както навярно бе изглеждал в миналото. Видя монасите, забързали за вечернята, гукащите гълъби, водната струя на фонтана.
Мерцедесът спря до стъпалата пред главния вход.
— Ето че пристигнахме — оповести главата на ордена.
За миг всички останаха неподвижни, сякаш никой не смееше да слезе от колата.
— Ще вървим ли?
Слязоха и поеха през порутения манастир.
XIII. Непознатото
Ал Хила
1 септември 2009
— Oûäh?
Опитах се да произнеса името по същия начин като КК.
Той ми хвърли поглед, с какъвто баща би удостоил блудния си син. С искрено съчувствие.
Приемането на абсурдното разтърсва всичко, върху което си градил живота си. Никой от нас не приема за даденост непонятното, непознатото.
— Oûäh от космоса?
Гласът ми издаваше състоянието ми.
КК отиде до мивката и ми напълни още една чаша с вода. Подаде ми я, без да продума. Пих жадно.
— Сигурно си мислиш, че не разбирам реакцията ти? — каза той. — Е, не е така.
Оставих чашата и избърсах уста.
— Първият път, когато чух за това, напуснах заседателната зала в изблик на гняв. Бях убеден, че колегите ми ме будалкат.
Все още не знаех какво да отговоря.
— Целият ни светоглед се основава на предположението, че ние, земните жители, сме единствените във вселената. Че сме уникални. Божи творения. — Той направи кратка пауза. — Доста арогантна представа, ако трябва да изразя искреното си мнение. Само в Млечния път има стотици хиляди милиони звезди. Той е само една от няколко милиарда галактики. А ние сме толкова наивно самодоволни, та си внушаваме, че сме сами в тази необятна вселена?
Нищо не казах, само поклатих глава. Опитах се да умножа сто хиляди милиона звезди по няколко милиарда галактики, но се получиха само нули.
— Това, че нещо ни изглежда непонятно — продължи КК, — означава единствено, че мозъкът ни усилено се мъчи да го проумее. Колко вероятно би било за някой римски воин или селянин от XVIII век да види космонавт на Луната? Предаван директно по телевизията по целия свят? Един човек от каменната ера дали би разбрал концепцията мобилен телефон? Фарисей от Христово време дали би могъл да си представи компютър или пък атомна бомба? Може би си мислиш, че са живели в друго време. Също както и ние. Точно както и праисторическия човек, аз и ти сме затворени в ограничените представи на собственото ни време.
Допих водата, а КК продължи:
— Толкова ни е лесно на нас, хората, да допуснем грешката да преценяваме всичко от гледна точка на съвременните знания и опит. Мислим си, че сме последната спирка на развитието. Не сме способни да си представим технология, която не се основава на нещата, понятни на самите нас. Аз и ти, Бьорн, сме като двама пещерняци пред задачата да проумеят мистериите на квантовата физика.
— Мога да приема, че съществува живот на други планети. Но посещавали ли са Земята?
— Точно! Предизвикателството са разстоянията. Вселената е толкова безумно голяма. Звездата Проксима от Кентавър се намира на четири светлинни години от нас, Тау от Кит — на дванайсет. И това са само най-близките.
— И как тогава са се придвижили до тук?
— Не сме открили космическия им кораб. Можем само да гадаем. Нашият проблем е, че сме твърде примитивни. В сравнение с Oûäh дори най-изтъкнатите ни астрономи и физици изглеждат като ловци от джунглата, опитващи се да проумеят лазерно оръжие. Концепции от бъдещето като ядрено пулсово задвижване, ракети с термоядрени двигатели и задвижвани с лазер слънчеви панели вече са отживелица. Говорим за понятия като тахиони, които на практика не съществуват, тахионни полета и тахионна кондензация. Суперструни. Бозонната струнна теория. Теорията за квантовите полета. Калибровъчна инвариантност.