— Ъ?
— Дори няма да се опитвам да ти обяснявам, Бьорн. Тук се движим из области, абстрактни дори за самите физици. Здравият разум няма място в квантовата физика. За да пътуваме сред звездите, се нуждаем от нов космологичен модел. Трябва да се освободим от ограниченията на времето, пространството, светлинната скорост и природните закони, каквито ги познаваме.
— Не бих могъл да се освободя от каквото и да било.
— Трябва да разсъждаваме по друг начин. Налага се да открием преките пътища. Между измеренията. Тунели, свързващи времето и пространството. Преходи между мултивселените. Според физиците е възможно да съществуват паралелни вселени заедно с нашата собствена. Всички са създадени чрез Големия взрив преди четиринадесет милиарда години. Всички са се развивали паралелно. И във всяка от тези вселени, Бьорн, има по едно ехо на мен и теб.
От: Примипила
Изпратено на: 01.09.2009 20:55
До: Легата
Копие до: Главата на ордена
Тема: Доклад: Ал Хила/Вавилон II
Код: S/MIME PKCS7
„Доминус!
Смирено благодаря за отличието на ордена и избавлението в името на Луцифер. Дълги години от живота си съм посветил на нашето братство. Свещената война винаги е била за мен най-почетната задача. Разбира се, че съм на разположение на ордена, Доминус.“
XIV. Чужденците
1.
Ал Хила
1 септември 2009
КК си взе една бира от хладилника. Погледна ме въпросително — не исках ли и аз кутия будвайзер? Поклатих глава. Така или иначе вече бях замаян.
— Ако Земята е била посещавана от извънземни — казах аз, — трябва да има доказателства?
— Искаш да кажеш — освен Oûäh?
— Трябва да са оставили нещо след себе си?
Той отвори бирата, чиято пяна преля. Позасмя се и отвърна:
— Съществуват многобройни и още по-невероятни теории за праисторически астронавти на кратки посещения на земното кълбо, ще знаеш. Имануел Великовски проследява библейски разкази и митове чак до сблъсък между Земята, Венера и Марс в предисторическо време. Захария Сичин твърди, че в слънчевата ни система съществува непозната планета, Нибиру, където живее напреднала цивилизация и тя посещава Земята всеки път, когато планетите се доближат достатъчно. Дейвид Айк настоява, че Земята се управлява от Вавилонското братство — раса от човекоподобни влечуги, ръководени от кралица Елизабет II, Джордж У. Буш и Крис Кристофърсън.
— Мисля, че може би съм един от тях. Във всеки случай се чувствам като влечуго, когато се събудя сутрин.
— Най-известният астроархеолог от всичките е швейцарецът Ерих фон Деникен. В книга след книга той аргументира теорията, че Земята е била посещавана от извънземни в древността, и че светът е пълен с археологически доказателства за тези посещения. Проблемът е, че извънземните не са идвали от четири-пет хиляди години. За да открием следи от тях, трябва да търсим между редовете в митовете и религиите. Тъкмо в преданията на вярата продължават да живеят свидетелствата за тези мистични небесни богове.
— Като алегории?
— Да. Митове. Притчи. Видения. Откровения. Дори и в Библията можеш да откриеш описание на космически кораб, приземил се право пред очите на въодушевен пророк, който си мислел, че получава видение свише.
Той плъзна по масата гъсто изписан лист:
— В Стария завет ще откриеш това откровение у Езекиил. Направи следния експеримент: прочети текста с модерни очи. Тогава ще осъзнаеш, че Езекиил описва астронавти с непознати уреди, както и пламъците и шума от спирачните мотори на совалка за приземяване. Ще разпознаеш намеците за метал, стъкло, механика, електроника, освобождаване на сила.
„Видях, и ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня. Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества.“
„… изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре-надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня. И живите същества блещукаха наглед като светкавица. А като погледнах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица. Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хризолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.“