— Сребърният свитък… Златният свитък… Какво тогава е „Евангелието на Луцифер“?
— Знам, че звучи странно, но „Евангелието на Луцифер“ може да се опише най-точно като резервно копие. Не в компютърен смисъл, разбира се, но акадският текст в лявата колона е препис на Сребърния свитък. Символите и знаците в дясната колона пък съответстват на Златния. „Евангелието на Луцифер“ е изписано върху извънземна материя, която не се разгражда. Допълнителна мярка за сигурност от страна на Oûäh. В случай че нещо се обърка с оригиналите. А и нали така е станало.
— Къде е скрил всичко това?
— Оставил е Сребърния и Златния свитък в солидно хранилище.
— И все пак са били открити?
— Хранилището, което е поръчал да построят, е било най-стабилното и непристъпно скривалище за времето си. Съществува и до днес. Виждал си го и ти. Със собствените си очи.
— Къде? Кога?
— Постави се на мястото на Oûäh. Седи си тук, в зикурат във Вавилон. Ден след ден, нощ след нощ. Пише завещанието си за идните поколения. Всички останали, пристигнали с него, са мъртви. Почитат го като бог. Той обаче знае, че всичко е преходно. Новите владетели могат да разрушат всичко, което предците им са съградили. Познава човешката природа. Затова се подсигурява. Зикуратът, в който живее, на практика е запечатан за иманярите. Сам знаеш как отворихме вратата. Примитивните обирджии не са имали никакъв шанс. Oûäh е осъзнавал, че кулата над солидната основа, където е било жилището му, рано или късно е щяла да се срути и допълнително да подсили запечатаното скривалище. Останел ли е обаче твърде добре скрит, той и това, което е оставил, никога нямало да бъдат намерени. Ето защо е потърсил скривалище в чужбина, където да остави указанията, т.е. Златния и Сребърния свитък. Нуждаел се е от солидна постройка, която да надживее хилядолетията, при това нещо толкова грандиозно, та идните поколения завинаги да останат запленени. По този начин, разсъждавал е Oûäh, човечеството рано или късно е щяло да открие скривалището и дано това да стане в стадий на развитие, когато би разбрало на какво се е натъкнало. Е, сигурен съм, че вече се досещаш за останалото.
— Не.
— Помисли де. Коя цивилизация е била най-силната и могъща по времето на Oûäh?
— Близо 2500 г. пр.н.е.? Ами… Египет?
— Точно така.
— Пирамидата в Гиза? Голямата Хеопсова пирамида?
— Абсолютно правилно. Една огромна пирамида е била идеална за целите на Oûäh. Всъщност той е заминал за Египет и е убедил фараон Хеопс, или Хофу, както се е наричал на староегипетски, да издигне монументалната постройка, оставяйки впечатлението, че е собствената му гробница. Пирамидата никога не е била гробница, а хранилище. Хранилището на Oûäh.
— Благородството на могъщ владетел…
— За фараона Oûäh е изглеждал като бог. За тях не е бил някакъв извънземен астронавт, а бог! А ако Бог почука на вратата ти и помоли за помощ, дори езичникът Бьорн с радост ще услужи, за да си осигури вечно блаженство, не е ли така? Е, фараонът Хеопс не се поколебал и за секунда. Построил пирамидата, за която помолил Oûäh.
— И там той е скрил свитъците си?
— Oûäh се нуждаел от три камери. Главната, която бъдните поколения нарекли кралска камера, е била в центъра на пирамидата. От нея две шахти сочат към звездата гигант Алнитак в пояса на Орион и Алфа Драконис, древната полярна звезда Тубан в съзвездието Дракон. Имаме хипотеза, че една от шахтите сочи към слънчевата система на Oûäh. Положил е Златния свитък в каменен саркофаг в кралската камера. Лежал е в ковчеже от акация, покрито със злато. То е било оставено в саркофага, съдържащ кутия, дълга точно 130 см и широка и висока 78 см. Впрочем същите са мерките на Кивота, указани в Библията.
Въздържах се да коментирам.
— Сребърния свитък е бил скрит в камерата на кралицата. И до ден-днешен египтолозите спорят, да не кажем, че не им е известно, каква е била същинската функция на камерата. Остава само резервното копие, личната флашка на Oûäh. „Евангелието на Луцифер“. Преписът на Сребърния и Златния свитък. Било е скрито в камера на близо трийсет метра под земята. Случило се немислимото. Иманяри успели да проникнат през многобройните системи за сигурност, блокиращи достъпа до камерите. Oûäh е вярвал, че свещеният статут на пирамидата и всичките камъни, покриващи входовете към камерите, ще защитят ръкописите от разбойници. Е, не се е получило. Египетските иманяри били големи хитреци. Някъде по време на Средното кралство от египетската история съкровищата били разграбени. Златния свитък изчезва от историята. Можем само да гадаем за случилото се. Крадците, които не разбирали нищичко от текста, по всяка вероятност са накълцали златото на парченца и разпродали всичко на дребно. Съдбата се оказала по-благоразположена към всичко останало. Ковчежето от акациево дърво, без златото, се появило при цар Соломон в легендарния му храм в Йерусалим. Същото станало и със Сребърния свитък и „Евангелието на Луцифер“.