Моник замина още на същия ден. Налагаше се да уреди погребението. Обещах да поддържаме връзка.
— Хубаво — написа тя в тефтера си.
Нещо в погледа й…
Хубаво…
Май сега трябваше да я наричам Силвана. За мен обаче винаги ще си остане Моник.
Когато най-сетне заспах, сънувах планетата на Oûäh. Там имаше нещо познато, чудно как, или пък бе самият сън, не знам. Скитах се из гора с червена растителност, не зелена, сякаш я бе обладала есента. Долината се намираше в гориста планинска местност. Слънцето бе по-голямо от нашето, червеникаво. Планетата имаше две луни. Едната — голяма и розова, другата много по-малка и синкава; може би малка луна, кръжаща около голямата. Сънувах море с платноходки, подобни на финикийски търговски кораби, закотвени до свръхмодерни аеродинамични плавателни съдове от лъскав метал. Вълните къпеха голите скали по брега. Тук и там над водната повърхност се протягаха непознати дървета. Някои приличаха на палми, други имаха огромни листа с тръни; трети бяха покрити с малки цветчета. Залезът зад хоризонта оцветяваше облаците в червено. Някакъв чужд отблясък в пречупването на светлината създаваше илюзията за нещо, блеснало в златисто, сякаш ръката ти би го погалила, ако я пъхнеш в светлината. На хоризонта, в полите на планината, се мержелееше силуетът на град. Къщите бяха тесни и високи, по-скоро кули, но формата им, без ъгли и остри ръбове, придаваше на града вида на село от сраснати глинени къщурки или термитници. Някои имаха издатъци и ниши, кули и шпилове, други бяха голи и гладки. На места ги свързваха мостове. Прозорците май бяха поставяни безразборно, сякаш къщите нямаха етажи, а бяха построени на различни нива, чиято логика трудно можеш да разбереш. Тук и там между сградите летяха подобни на гущери…
— Бьорн!
… птици.
— Събуди се! Бьорн!
КК почука, отвори вратата и ме изтръгна от съня ми само с едно движение. Изтърси се сред облак прах и ентусиазъм.
— Влез — измънках сънливо и седнах в леглото. Намерих очилата и часовника си на стола до мен. Беше 2:36.
КК размаха някакви листи.
— Фантастично е! Ела с мен!
— Два и половина е…
— Ела!
— … през нощта.
— Трябва да излезем да го обсъдим.
— Кое?
— Вън! Излез да видиш звездите!
— Излез… да… видиш… звездите…
— Обличай се! Навън е студено!
2.
В пустинята цареше пълен мрак и леден студ, небето беше ясно. Загърнах се хубаво с якето, докато КК ме развеждаше из зикурата. В далечината сияеше осветената от прожекторите зона за сигурност. Когато спряхме, КК опря ръце на хълбоците си и се взря в небето. Над нас грееха звездите.
— С невъоръжено око могат да се видят над пет хиляди звезди — обясни КК. — Отвъд тях пък съществуват още милиарди по милиарди звезди, невидими за нас. Но ги има.
Аз не отговорих и той продължи:
— Да наблюдаваш звездите е като да надникнеш в миналото. Толкова са далеч. Луната е на половин секунда разстояние. Слънцето — на осем минути, но някои от звездите, които виждаме там горе, са изпратили светлината си, когато Лутер е бил отлъчен от църквата, когато Исус е бил разпънат на кръста, когато са строили пирамидите. Погледнат ли в най-тъмните дълбини на вселената, астрономите съзират отблясъци от време, когато Земята още не е съществувала. — Той разтри ръцете си. — Невероятно колко студено става тук!
Изглежда искаше по-дълго време да отложи изненадата.
— Получих предварителния превод от екипа палеографи, езиковеди и филолози, изследвали текстовете на Oûäh.
Той подритна парче от глинен съд, което се разтвори в облак прах. После посочи към точка в небето:
— Галактиката Андромеда! Един от най-отдалечените космически обекти, които можем да видим с невъоръжено око. 2,5 милиона светлинни години разстояние. За очите ни изглежда като звезда, само че побира над хиляда милиарда звезди. Представяш ли си! Светеща точица на небето, съдържаща хиляда милиарда звезди. И тази точка, Бьорн, която можем да видим точно в този миг, е изпратила светлината си преди 2,5 милиона години. По него време маймуните са се развили до първия човек.
КК се обърна към мен. В погледа му, дори по цялото му лице, прозираше образът на момчето, което някога бе седяло сред нивата в Канзас и се бе взирало в звездното небе.
— КК, какво правиш навън в пустинята в 2:30 през нощта?
— Спомняш ли си, че говорихме за израза harga-mё-giddo-dom?