— Страшния съд?
— Не, не, не. Чели сме всичко погрешно. Тълкуванията ни не са верни. Страшният съд… Астероидите… Възкресението… Небесни тела… Всичко е грешно. — КК прихна в смях. — Едва сега, след като езиковедите прегледаха последните съчинения на Oûäh, стана възможно да разберем какво всъщност е имал предвид. И то е фантастично, Бьорн, абсолютно фантастично.
— И какво е имал предвид… всъщност?
— Думата haiga-mё-giddo-dom е акадска транскрипция от родния му език. Не означава страшен съд, края на времето или нещо от сорта, както си мислехме. На езика на Oûäh haiga-mё означава нещо като завръщане или да чакаш нещо да се върне. A giddo-dom е собствено име. Това е названието, което народът му е дал на Земята.
— Значи haiga-mё-giddo-dom означава… завръщане на Земята?
КК не можа да сдържи усмивката си.
— Не е ли невероятно?
В студения нощен мрак минаха няколко секунди, преди да ми просветне.
— Ще се върнат ли? Хората на Oûäh?
— Да! Страхотно, нали!
— Тук? На Земята?
— Да! Всичките тези закодирани формулировки, всичко, което тълкувахме и се опитвахме да разберем, означава единствено, че те ни предупреждават за завръщането си.
КК се разсмя. Или разплака. Трудно ми е да определя.
— Ще настъпи ново време не означава краят на света — обясни КК, когато се посъвзе. — Новото време предвещава, че те ще се завърнат. И този път най-сетне ще срещнат цивилизация, която би извлякла полза от комуникацията с тях. Вече можем да се учим от тях. Да се развиваме. Да пожънем плодовете на познанията им. Да избегнем грешките им. Помисли си само колко знаят. Колко много са научили. Народът на Oûäh е събирал знанията си в продължение на стотици хиляди години. И искат да споделят с нас всичките тези познания.
— Oûäh са били само с няколко хилядолетия напред.
— Oûäh не е първият, посетил земята. Според последните текстове, хората му са идвали на планетата ни на всеки пет хиляди години в хода на историята. Първият път нашите прадеди не са били нищо повече от стадо странстващи животни. Те са ни превърнали в хора.
— Защо? Защо им е да се занимават с нас?
КК се поколеба. Погледна нагоре към небето, после към зикурата и срещна погледа ми.
— Преди обед получих предварителния доклад на биолозите. Изследвали са тленните останки на Oûäh.
— И какво са открили? Освен че е мъртъв?
— Ние сме роднини, Бьорн! — Направи пауза. — Oûäh и човешката раса! Не е ли невероятно? Това променя представата ни за цялата вселена.
— Какво искаш да кажеш? Как е възможно?
— Получихме предварителен ДНК анализ от генетиците.
— След 4500 години?
— Анализът на митохондриалната ДНК на Oûäh загатва, че всички ние сме негови потомци. Проследихме общ произход. Това означава, че се налага да се замислим за мястото ни във вселената по съвсем различен начин. Или Oûäh и народът му са се размножавали с жени тук на Земята. В такъв случай са наши предци, а ние, хората — техни потомци. Или и те, и ние произхождаме от един и същ общ праотец някъде в космоса.
Опитвах се да проумея обхвата на това, което ми разказваше. Не беше особено просто.
— Искаш да кажеш, че имаме еднаква биология?
— И още как. Народът на Oûäh или е бил в състояние да се възпроизвежда със земните жени, което само по себе си предполага близко биологично родство, или пък имаме общ произход далеч назад в историята на вселената. Не знам кой вариант е по-невероятен.
— Общ произход? На трета планета, така ли?
— Не мога да отговоря на този въпрос. Ние сме от каменната ера, Бьорн. Не сме в състояние да видим голямата картина. Една от хипотезите на астробиологията се нарича панспермия. Според нея космическото пространство е пълно със семето на живота. Макар вселената да е гигантска, цялата материя произлиза от сингуларностга на Големия взрив — точката на невероятно количество натрупана енергия, създала вселената. Семето на живота навярно се е разпространило из целия космос. Според една сродна хипотеза, екзогенезата, животът на Земята се е зародил от устойчиви бактерии, донесени тук от метеорите. Съществува вероятност същите тези бактерии да са попаднали и на други, подобни на нашата планети, оформяйки изходна точка за подобен живот.
— Без намесата на Бог…
— Кой знае? Има ли някакъв план зад възникването на вселената? — Сякаш по рефлекс и двамата се взряхме в звездното небе над главите ни. — Ако дръзна да се изразя философски или религиозно, бих дефинирал Бог като универсална изконна сила. Не съзнание, не библейски патриарх, властващ над човечеството с грижа за всеки един от нас, а сила. Сила, възникнала заедно с вселената като част от нея.