Редица от дискусиите, в които се бе оплела, бяха свързани с теми, които, поне индиректно, се занимаваха с теологични теории относно всичко възможно от първородния грях до злото и сатанизма. Тази Мари-Елиз ми изглеждаше особнячка. Може би щяхме да си допаднем. Беше публикувала около четиридесет съобщения относно връзките между различните същества и бог Баал, демона Баал или Баел и Ба’ал Зебуб — господарят на мухите, по-известен като Велзевул. Ако тълкувах правилно разпалените й писания, тя смяташе, че е доказала родството между Баал, вавилонския бог Мардук и Сатаната. Да, и тримата били една и съща фигура, настояваше тя. Други противоречаха, че Баел бил крал на ада, докато Баал бил херцог. Да, да. Когато стигнах чак до 2003 г., се натъкнах на кратка, но интересна кореспонденция между Мари-Елиз, или Лилит, и потребител, нарекъл се Моник. Човек трябва да притежава моето търпение и обсебеността ми, за да може изобщо да забележи кроткия им разговор в глъчката от по-настървени дебати. Оскъдният профил на Моник изглеждаше така:
Име: …
Прякор: Моник
Рождена дата: …
Професия: …
Месторабота: …
Местожителство: …
Електронна поща: rijsewijk2000@dds.nl
Домашен телефон: …
Мобилен телефон: …
Телефакс: …
Холандия. Амстердам?
Изпратих писмо на rijsewijk2000@dd8.nl, но незабавно получих автоматичен отговор, че адресът е бил изтрит. User unknown.
Моник проявяваше открит интерес към познанията на Мари-Елиз по езотеричните въпроси. Окултизъм. Дяволи и демони. Призоваване на духове. Екзорсизъм. Само че докато Мари-Елиз бе отдадена и изпълнена с младежка настойчивост, Моник се оказваше дръпната, тиха, почти невидима. Тя нямаше план, нямаше доводи, но не спираше да издирва информация. След няколко седмици кореспонденцията във форума бе спряла. Свършваше насред спор за асирийско-вавилонския демон Пазузу, затова предположих, че Моник и Мари-Елиз са продължили общуването си по електронната поща. Във форума Моник бе замлъкнала окончателно. Животът е лудница с глазура. Някои успяват да се адаптират по-умело, да се маскират, за да устоят на чуждия фалш. Докато живеех в клиниката, сред побърканите и заточените, възприех една нагласа към живота и смъртта, по-честна и истинска от тази в обществото навън. Двама от приятелите ми се самоубиха, докато бях вътре. Марион и Ескил. Тя беше маниачка. Той смяташе, че го е обсебил демон. Всеки със своето. Не че загубиха живота, просто ускориха смъртта. Крайната спирка на битието. И двамата избраха да умрат от страхопочитание към живота. Май трябва да притежаваш капчица лудост, за да ги разбереш. Това го схващах. Демонът на Ескил се наричаше Пазузу.
3.
Всеки втори следобед се спусках до селото с раница и анорак с качулка. Пазарувах. Купувах вестници.
През останалото време все едно бях на почивка. Обикалях из гората около кошарата, на няколко пъти стигах чак до голите скали по-нагоре. Варях си кафе на печка с дърва. Опитах да окося тревата около къщата с ръждясала коса. Продължавах да издирвам факти и теории от сутрин до вечер. За трикветрата, за Мелек Таус, за Мари-Елиз Моние, за каквото и да било, стига да хвърляше малко светлина върху ръкописа. Накрая усърдието ми бе възнаградено. В университетски архив на Кеймбридж, дигитализирал редица международни списания, чрез връзка от Уикипедия стигнах до английското резюме на статия от 1969 г. в италианското научно издание Rivista Teologica. През октомври 1969 г. някакъв професор по теология от Григорианския университет във Ватикана, Джовани Нобиле, написал статия дебат за: Противоречивите хипотези около изчезнал древен ръкопис под названието „Евангелието на Луцифер“. Нобиле защитаваше тезата, че целият ръкопис, според исторически източници значително по-стар от Стария завет, да, навярно писан 2500 години преди Христа, вероятно е просто фикция. Най-известната препратка към този ръкопис (според сведенията, унищожен на Никейския събор през 325 г.) се намирала в слабо известен сборник с текстове на Атанасий Александрийски. Той пишел, че еретичният ръкопис, озаглавен „Пророчествата на ангела на светлината“, по-късно получил названието „Евангелието на Луцифер“, е бил изгорен, а пепелта — разпръсната в клоаките. Професор Нобиле изтъкваше погрешността на твърдението, че отците в Никея унищожавали противоречиви ръкописи. Да, епископите се борели с ересите, но нямало документирани твърдения, че текстовете били изгаряни. Нобиле твърдеше, че сборникът, приписван на Атанасий, навярно е бил фалшификат от VII век, а твърдението за изгарянето на ръкописи и препратките към „Пророчествата на ангела на светлината“ потвърждавали хипотезата, че всичко е просто фалшификация. Като допълнителни доводи, че „Евангелието на Луцифер“ трябва да е измислица, Нобиле посочваше, че символи от сорта на трикветра и Мелек Таус по никакъв начин не можело да присъстват в ръкопис на 4500 години. Според мен нещата стояха иначе. Тъкмо препратките към трикветрата и Мелек Таус ме изкушаваха да си извадя заключението, че ръкописът от Киев бе онзи същият, чието съществувание Нобиле така упорито отричаше. Дори и професорите могат да грешат. Дали бе възможно да притежавам именно „Евангелието на Луцифер“?