4.
Макар статията да бе писана през 1969 г., годината, когато аз самият съм правил първите си несигурни крачки, позвъних в Папския григориански университет и попитах дали не знаят нещо за автора, Джовани Нобиле.
— Кой? — учуди се телефонистката.
— Джовани Нобиле.
— Никога не съм го чувала.
— Работил е при вас в края на 60-те.
Смехът й бе сърдечен и гръмък.
Помолих да ме свържат с факултета по теология. И те не познаваха Нобиле. Попитах дали не могат да ме препратят към някого, който е работил там в продължение на дълги години.
Мъжът, който най-накрая ми отговори, взе слушалката, приключвайки разговор с друг — явно и той се намираше в същата стая. Тембърът му ме накара да се замисля дали не бе възможно някога да съм слушал негова лекция. Някой се смееше. Затвори се врата. После в слушалката се чу дишане и гласът се представи като professore Алдо Ломбарди.
Щом казах името си, той застина. Настъпи такава тишина, че чух клаксона на някаква кола долу на улицата в Рим.
— Професоре?
— Простете, простете. Така се изненадах.
— Изненадахте се?
— Задето Вие звъните на мен.
— Как така?
— Бьорн Белтьо. Самият Бьорн Белтьо.
Аз съм скромна душица. Поласках се, задето бе чувал за мен.
— Името Ви неизменно присъства в академичните среди. На какво дължа тази чест?
— Търся информация за човек на име Джовани Нобиле, професор в катедрата в края на 60-те.
Той отново замлъкна. Пред кухненския ми прозорец грачеше гарван.
— Професор Ломбарди?
— Никой не е питал за Джовани Нобиле от много години насам.
— Познавахте ли го?
— Не особено добре. Беше доста по-възрастен от мен, беше професор тук, когато аз все още бях студент.
— Мъртъв ли е?
Пауза.
— Професоре?
— Случи се нещо трагично.
— Честно казано, не знам за какво говорите?
— Трагедия. От всички страни. Кариерата. Дъщеря му.
— Трябва да ми помогнете, не знам нищо за това.
— Казват, че полудял.
— В какъв смисъл?
— Така се говори. Бил обсебен от онези негови демони. — Последното го каза с кратък, безрадостен смях.
— Обсебен? От демони?
— Професор Джовани Нобиле беше демонолог. Не знаехте ли?
— Знаех, че е бил теолог. Не ми беше известна специалността му.
— Защо питате за него?
— Натъкнах се на името му във връзка с древен ръкопис. Надявах се да може да ми помогне.
— Сега вече събудихте любопитството ми. Какъв ръкопис?
— През октомври 1969-а Нобиле е писал статия в Revista Teologica относно апокрифен текст, разпространен под названието „Евангелието на Луцифер“. Прилага доводи, че нямало начин да съществува. Опитвам се да разбера дали не притежавам един екземпляр.
Професорът се задъха.
— Знаете ли за този текст, professore?
— Казвате, че разполагате с екземпляр от „Евангелието на Луцифер“?
— Може би. Ако този ръкопис изобщо съществува, да. — Усмихнах се сухо, но не получих ответ.
— Белтьо, нека Ви задам един въпрос: Имате ли възможност да освободите малко време в натоварения си график и да ме посетите тук, в Рим?
— Рим? Не разбирам?
— С Вас имаме много да си говорим.
— Така ли?
— На четири очи. Поверително е.
— Професор Ломбарди, как да кажа… В момента се намирам в деликатна ситуация. Няколко от колегите ми бяха убити. Аз самият донякъде съм в опасност.