Выбрать главу

— Ti amo — прошепна той в ухото й, обичам те.

Когато се изправи, матракът леко поддаде, тя се извърна настрана и лапна палеца си. Всъщност беше спряла да го смуче. Преди пет години.

Джовани се измъкна от стаята, затвори тихо вратата и угаси лампата в коридора, преди да се върне в студения си кабинет.

X. Ритуално убийство (3)

1.

Ювдал

3-4 юни 2009

Мари-Елиз Моние бе открита мъртва в разрушена църква в Каркасон на 770 км южно от Париж късно вечерта във вторник, 2 юни. По различни причини известиха полицията рано на следващата сутрин. Руините на изоставения параклис сред гъста горичка пустееха от войната насам. Въпреки това някой бе нахлул там, разчистил, постлал олтара с покривка от бяла коприна и, според полицейския доклад, запалил не по-малко от шестдесет и шест восъчни свещи.

Положили трупа на Мари-Елиз Моние върху коприната. Лежала гола с цветен венец на главата. Местната полиция най-напред сметнала, че става дума за ритуално сексуално убийство. Съдебният лекар обаче не открил никакви следи от изнасилване.

— Дори и след смъртта си беше красива. Лежеше си, почиваше в мир. Като ангел.

Гласът по телефона беше съсипан. Бащата на Мари-Елиз Моние направи дълга пауза, за да се посъвземе.

— Успях да видя няколко от снимките на полицейския фотограф. Косата й бе разпиляна върху коприната, наподобяваше ореол. Ръцете й бяха скръстени върху гърдите. Изглеждаше неземно красива. Като богиня. Само дето не й бяха затворили очите. Не е ли чудно? Можеха поне да й затворят клепачите. В погледа й се четеше огромна мъка, Белтьо. Огромна мъка.

Никога не съм си мислил, че ще се чуем отново. И все пак той се обади. Нали го бях помолил. В случай че я открият. Така и беше станало. Отчасти.

Може би имаше нужда да си поговори с някого. Може би нямаше много хора, на които да се обади.

— Кой би могъл да направи подобно нещо? — продължи той. — Кой би могъл да причини нещо толкова ужасно на една млада жена?

— Потресаващо.

— Мари-Елиз винаги е била доста обсебена от отвъдното. А сега е там. Каква трагична ирония. Беше едва на двайсет и четири.

— Моите съболезнования. Не знам какво друго да кажа.

— Още от малка си беше търсеща натура. Май затова записа теология. Вярваше, но не по каноничния, църковен маниер. Не бе особено ангажирана с правила и завети, забрани, догми и тем подобни. Мари-Елиз смяташе, че църквата — като институция — е отчаян опит на човечеството да постави вярата в някаква система. Според нея съществувала една по-велика истина. Истина, до която не е успяла да се докосне нито църквата, нито Библията (нито пък каквато и да било друга религия или учение). Аз самият съм добър католик. Традиционалист. Признавам си го. С нея водехме многобройни оживени дискусии. Аз обаче винаги уважавах мнението й. Както и тя моето.

— Каква всъщност беше вярата й?

Той се принуди да помисли, преди да отговори:

— Беше християнка в съвсем различен от обичайния смисъл. Очароваха я гностиците, катарите, манихейците. Знаете, разликата между добро и зло, светлина и мрак. Казваше, че етерът около нас бил пълен с добри духове — наричаше ги светли същества, несвързани със земни тела. Вярваше също и в ответни сили. Тъмни, зли духове. Да си кажем направо демони. Дяволи. Помощници на Сатаната.

Той млъкна. Чувах само дишането му.

— Сега Мари-Елиз е светло същество. Като погледна снимките на полицейския фотограф, тя сякаш грее. Макар и мъртва. Грее.

— Къде е открила тази своя вяра?

— Имаше си двама ментори. Учители. Всъщност с тях трябва да говорите.

— Кои…?

— Дори не знам имената им. Общуваха по интернет. Той е възрастен мъж, само толкова знам. Съпругата му е по-млада. Мари-Елиз е, беше, силно очарована от тях.

— В Париж ли живеят?

— Не, в Амстердам.

Сетих се за Моник с холандския й адрес. Също и за двойката в Амстердам, която Кристиян Кайсер бе опитал да издири.

— Мислите ли, че биха могли да имат нещо общо със… случилото се?

— Съвсем не. Преценката на Мари-Елиз бе безпогрешна. На няколко пъти ги посещава в Амстердам. След тези срещи бе силно развълнувана.

— Какво знаете за тях?

— Не много. Живеят доста уединено. Тайнствени личности. Мари-Елиз им помагаше.

— С какво?

— Добър въпрос. Имаше нещо общо с изследванията им, само това знам. Занимаваха се с една особено чудновата област на науката.