— Джовани? — Гласът на Лучана се доближаваше до истерията. Беше започната да го дърпа за ризата, сякаш искаше да разкъса дрехите му. — Какво се е случило? Джовани? Какво е станало със Силвана?
— Ако не направите каквото Ви кажем, професор Нобиле, със съпругата Ви Лучана никога повече няма да видите Силвана.
— Но…
— Бъдете спокоен. Нито дума на никого. Най-малкото на полицията. Разбирате ли колко сериозно е положението?
— Джовани? — изскимтя Лучана.
— Професор Нобиле?
Той се задушаваше.
— Да… Да! Да, да, да!
— Ще Ви се обадим.
— Но Силвана…
Непознатият прекъсна разговора. Пращенето по линията пак бе изместено от щракащите звуци. Кастанетите, помисли си той. Накрая в линията се вряза нетърпелив глас:
— Да? Полицията? Какво е станало? — Гласът беше по-ясен от предишния.
— Джовани! — изплака Лучана и се вкопчи в него.
— Signore, задържате спешната линия!
— Съжалявам.
— Какво става?
— Съжалявам.
Затвори и погледна Лучана в очите.
XI. Дирк и Моник
1.
Амстердам
5 юни 2009
Тя открехна вратата колебливо и ме погледна.
Ахването дойде отнякъде дълбоко в нея. Като че ли албинос на прага е най-страшното нещо, което може да сполети жена, обикаляла цял ден из собствените си мисли и току-що призована от нещо толкова прозаично, като например звънец с почти изтощени батерии.
Тя се взираше в мен с ококорени очи през пролуката на вратата, защитена от опнатата верижка, разделяща двата ни свята.
По спокойния канал Кайзерсграхт зад нас минаваше корабче с туристи. Редицата тесни, чудати тухлени къщи потрепваше, отразена във водната повърхност.
Изглеждаше на моята възраст, но бе съхранила някаква младежка кокетност. Кафяви очи, руса коса, златиста кожа. Лесно бих си паднал по нея, помислих си аз, както често се случва, когато се изправя пред привлекателна жена. Затова пък аз явно я докарвах до ужас.
— Добър ден — поздравих на най-дружелюбния си английски, който, честно казано, е доста развален, — търся Дирк ван Рийсевийк.
Очите й зашариха от страх. Понечи да затвори вратата.
— Дирк ван Рийсевийк? — повторих аз. — Това ли е правилният адрес?
Тя протегна към мен вече напечатано и ламинирано съобщение: „Aan de deur wordt niet gekocht. Ga weg!“. Не успях да разбера какво точно пишеше. Все пак ga weg звучеше точно като разкарай се.
В sms-a си Луи-Фердинан Моние пишеше, че холандският колега на Мари-Елиз се казвал Дирк ван Рийсевийк, което пък съвпадаше с онзи електронен адрес в профила на Моник: rijsewijk2000@dds.nl. Потърсих адреса на Ван Рийсевийк в един международен телефонен указател и местните регистри на Амстердам. Телефонният номер, който ми бе дал Моние, беше секретен. Звънях — първо от Ювдал, после и от няколко бензиностанции и отбивки по пътя от Осло до Амстердам — не получих отговор. Когато най-сетне успях да открия адреса му, това се дължеше на добрата стара детективска практика. Обаждах се на разни университети, издателства и антиквариати из Амстердам и успях да стесня кръга около Дирк ван Рийсевийк с помощта на доброжелателните му сътрудници. Според онези, които го познаваха, Ван Рийсевийк беше възрастен историк, който се препитаваше като преводач на научна литература, консултант по антики и експерт по редки ръкописи. Доста чудат и самотен тип, уверяваха ме те. На никого от онези, с които говорих, не му бе известно да се е занимавал и със сатанистки изследвания. Дирк ван Рийсевийк живееше в Кайзерсграхт заедно с по-младата си съпруга, изпълняваща функциите и на негов личен асистент. Навярно същата тази жена, която в момента полагаше усилия да не тръшне вратата под носа ми.
— Мога ли да се срещна с Дирк ван Рийсевийк? — попитах отново. Тя мълчеше като скала. Дали нямаше проблеми със слуха? Повиших глас: — Дирк ван Рийсевийк?
В погледа й проблесна инат.
— Идвам във връзка с „Евангелието на Луцифер“.
Тя трепна, сякаш бях проврял ръка през отвора на вратата и я бях зашлевил. Някакъв минувач ми хвърли лепкав поглед. Туристическото корабче зад нас ускори ход.
Тя затръшна вратата.
Аз останах на стълбището смаян и загледан в заключената врата. Почувствах се като нежелан амбулантен търговец, досаден мисионер, отхвърлен ухажор. Накрая записах името и телефонния си номер върху визитна картичка на хотела, в който бях отседнал. Хотел Амбасад при канала Херенграхт. Най-отгоре написах Gospel of Lucifer и мушнах картичката през процепа за писма.