Не мога да отрека, че тайничко си представях Дирк ван Рийсевийк като огнен сатанист, дяволито конте с посребрена коса и остри нокти, седнал в кожено кресло, в обкръжението на огромни стеаринови свещи, котки и полуголи робини, готови да се подчинят на разгонените му намеци.
А ето я и истината: Дирк ван Рийсевийк лежеше в широко легло в спалня, миришеща на камфор и болест. Беше крехък и мършав човечец, отслабен от старостта и упадъка, който неминуемо следва хода на времето, с поугаснали очи и бледа кожа. Скалпът му прозираше изпод сивкавия мъх на главата му.
Завесите бяха дръпнати. Нощното шкафче и пода до леглото бяха отрупани с книги и камари хартия.
— Господин Белтьо! — Подаде ми ръка, тъй крехка, че повече приличаше на хищнически нокът.
Стиснахме си ръце.
Дъхът му лъхаше на метал.
— Наричай ме Бьорн.
— Съжалявам за всичко това — посочи обкръжението си, — но не съм здрав. Годините откраднаха здравето ми. Та така. Достатъчно за това. Благодаря, че се съгласи да се върнеш тук. Danku.
— Благодаря за поканата.
— Нека най-напред те представя на Моник.
Моник.
Името от уебсайта на Мари-Елиз Моние…
Извърнах се изненадано и поех ръката й. Беше малка и топла. Щом я стиснах, може би съвсем малко по-силно, тя направи едва забележима гримаса. Сякаш не беше свикнала да я докосват.
— Няма е. Сигурно си се чудил защо е толкова мълчалива.
— Бьорн — представих се аз. — Белтьо. Но това вече го знаете.
— Няма нужда да крещиш. Казах няма, не глуха.
— Съжалявам.
— Иначе не е нито бавноразвиваща се, нито малоумна. Напротив. — Смехът му експлодира в пристъп на кашлица.
Тя извади тефтерче от джобчето на гърдите си.
— Съжалявам! Твърде рязко те отпратих. Het spijt me. Прости ми — написа тя с удивителна бързина. Почеркът й беше чист и четивен. Размесени английски и холандски думи.
Изчаках за продължение, обяснение, но такова не последва.
— Всичко е наред. Не се притеснявай.
Тя приближи един стол за мен. Иначе остана права, облегната на стената.
— А това дяволско евангелие, дето те е довело чак от Норвегия? — попита Дирк ван Рийсевийк.
Прозвуча като въпрос, но по-скоро беше подкана да разкажа каквото знаех. Така и направих. Когато свърших, той дълго се взира в спомените си.
Накрая каза:
— „Евангелието на Луцифер“ в много отношения е предопределило живота ми. Няма да те отегчавам с обсебеността си, но повече от всичко останало съм искал да разгадая всичките мистерии, свързани с това така наречено евангелие. Да узная! За съжаление времето и здравето вече са на път да ме предадат. Навярно ще отнеса въпросите си в гроба. Правилно ли те разбирам като казваш, че текстът, който си получил в Киев, е „Евангелието на Луцифер“?
— Това е хипотеза. Затова съм дошъл. Надявах се да ми помогнеш да го разбера.
Той се закашля. Моник му помогна да седне. Когато кашлицата най-сетне се успокои, тя пооправи възглавницата му, за да облегне гръб на таблата на леглото.
— Как ни откри? — попита той.
Разказах му. За уебсайта. За профила на Моник и електронния й адрес. За писмото от Мари-Елиз. За sms-а с телефонния им номер. За всичките ми обаждания.
— Човек никога не може да бъде достатъчно предпазлив — заключи Дирк ван Рийсевийк. — Аз просто се опитвам да ме оставят на мира. Усамотен, в уединение. Така ми е най-добре. Толкова много са онези… — Той прекъсна изречението си. — Бедничката Мари-Елиз. Тя ни посещава. Няколко пъти. Какво можеш да ни кажеш за убийството?
— Вероятно е била убита от същите хора, които отнеха живота на Кайсер и Корольов. По същия начин. Връзката е очевидна. Само не разбирам каква е.
— Трагедия! Какво ужасно престъпление. Никога не ми е идвало наум, че излагаме живота й на опасност. Чувствам огромна отговорност за убийството на Мари-Елиз. Огромна.
— Убийците — попитах аз, — сатанисти ли са?
Дирк ван Рийсевийк ме изгледа, преди да отговори:
— Сатанисти? Ама че странен въпрос.
— Така ли? Толкова ли е неестествено точно сатанисти да преследват „Евангелието на Луцифер“?
— Какво всъщност знаеш за сатанизма?
— Почти нищо. Дяволопоклонничество. Организират големи служби, където осмиват и изопачават християнските ритуали и символи. Жертват пеленачета, горят църкви и участват в сексуални оргии…
— Доколкото можеш да откриеш подобни поклонници на дявола извън книгите на ужасите и киноекраните, те са по-скоро бунтари и клоуни, не истински сатанисти.