— Значи текстът е сатанистки?
— Nee, nee. Ако е истина, че е бил писан две-три хиляди години преди Христа, то тогава Сатаната не е съществувал в този му вид, известен ни от Библията. Спекулираше се дали древният ръкопис не разказва историята на паднал ангел в малко по-благосклонна светлина. Ангел на мрака, превърнат с времето в Сатаната, когото познаваме. Достатъчно лош фактор за някои среди! Представи си езическата идея, че бунтът на търсещ истината ангел срещу един самодоволен Бог всъщност не е бил съвсем безпредметен! Представи си Сатаната да се превърне в героя в историята — предвестникът, осмелил се да възроптае и наказан несправедливо жестоко.
— Със същия успех можем да говорим и за древна митология. Едва ли някой приема буквално тези стари приказки за боговете.
— Precies! Това сега е само една от многото теории. Друг, още по-плашещ слух разказва, че „Евангелието на Луцифер“ задава точна дата на Армагедон, края на света.
— Армагедон? Това не е ли християнска представа?
— Напълно си прав. А парадоксалното — за някои дори плашещо — е, че ръкописът е няколко хиляди години по-стар от християнското пророчество за края на света.
— Това не означава, че е верен.
— Разбира се, че не. Nee, nee. Християнските пророци са основали версиите си на стари митове и предания. Може би християнската представа за Армагедон е заета от „Евангелието на Луцифер“.
— Какво всъщност се е случило с ръкописа на вселенския събор в Никея през 325 г.?
— Една от основните теми за дискусия сред епископите и проповедниците били ересите. Просто друга дума за по-различното мислене. Църковният събор в Никея се смята за един от първите, където християнската църква се е събрала като колегиум. Епископите имали нужда да потушат всички тенденции за отклоняващи се религиозни течения. Например арианството, твърдящо, че Исус не бил толкова божествен, колкото сам Бог. И гностиците трябвало да си платят. И така между другото било прието решението древният текст „Пророчествата на ангела на светлината“ да бъде унищожен. Изгорен. Действие най-вече със символичен смисъл.
— Но не е станало така?
— Не е лесно да се каже какво точно е станало. Във всеки случай изглежда, че или целият ръкопис, или поне части от него са били съхранени.
— Откъде знаете това?
— На базата на препратки и цитати в други текстове от него време. Кратки фрагменти, явно преписи на отделни откъси, са циркулирали из алтернативните религиозни среди в хода на историята. Но едва през 1970-а — както се твърди! — част от ръкописа се е появила за един ден в Египет. За съжаление, изчезва още същата година, заедно с Джовани Нобиле, който го отнесъл в Рим, за да го изследва.
— Според Алдо Ломбарди все още нямат представа къде са изчезнали — и професорът, и ръкописът.
— Историята ми е известна. Een tragedie. Бил е убит от екстремистки религиозни фундаменталисти. — Той се понамести. — Е, какво ще предприемеш сега?
— Обяснението на всичко това е някъде там. Ръкописът. Убийствата. Трябва да продължа, докато открия за какво става дума. Надявам се Алдо Ломбарди да може да ми помогне.
— Алдо може би е човекът, който знае най-много на този свят за историята на „Евангелието на Луцифер“. — Той се закашля. Резливо, гъргорещо. — Бьорн, може ли да те помоля за една услуга? Ще приемеш ли едно предложение от мен?
— Какво точно?
— Бих искал да изпратя с теб Моник.
Трудно бе да се каже кой от двама ни остана по-изненадан. Моник издаде едва доловим гърлен звук и седна на ръба на леглото. Побърза да напише нещо в тефтерчето. Дирк поклати глава. Тя сложи ръка върху неговата и я стисна.
— Моник? — повторих аз, след като се поокопитих.
— За да ти сътрудничи.
— Но — защо?
— Тя е превъзходен помощник, довери ми се, познавам я!
— Да сътрудничи? — попитах аз, за да спечеля време, докато се опитвах да асимилирам предложението му.
— Може да ти бъде помощник, асистент, medewerker19, наричай го както искаш.
Не се случваше всеки ден възрастни мъже да ми пробутват младичките си съпруги. Не знаех какво да отговоря.
— Ще продължа към Париж, Каркасон и Рим — измънках аз в опит да откажа.
— Значи Моник ще ти бъде от полза. Познава района.
— С кола!
— И преди е шофирала.
— Съвсем малък 2CV!
— Белтьо… Може ли да те придружи? Моля те. Приемаш ли предложението ми?