Симонета не изпускаше погледа ми от очи. И двамата чувствахме, че споделяме обща, интимна съдба, че бяхме свързани от мъртвия ми приятел и нейната мъртва приятелка.
— Беше извратено. Тотално извратено. Тя лежеше на олтара. Гола. Със скръстени на гърдите ръце. Върху себе си имаше единствено цветен венец. В косата. Бяха я положили върху копринена постеля. Разчистили цялата бъркотия около олтара. Параклисът беше пълен с изгорели свещи. — Тя затвори очи. После ги отвори широко, сякаш искаше да прогони напиращите картини. — Извратено. Разбираш ли какво казвам? Извратено!
2.
Харесвам всичко старо. Миналото разказва откъде идваме. Може би и накъде сме се запътили.
Укрепеното градче Каркасон е късче Средновековие, вкопчило се в миналото. По средата му се издига крепост с кули и двойни стени. Някога, преди осемстотин години, този южнофренски регион е бил населяван от християнската секта катари. Католическата църква ги избила, с хиляди. Някои смятат, че кланетата се дължали на борба за власт над обширните имоти земя. Други търсят причината в религиозни противоречия. Католиците гледат на катарите като на езичници. Има и такива, които вярват, че катарите укриват Светия Граал.
Отегченият до смърт администратор в хотела, където бяхме отседнали с Моник, не изглеждаше да вярва в каквото и да било. Поне не в мистерии от миналото. Имаше дискретен слой спирала по миглите и свободни стаи в изобилие. След дългото пътуване с кола от Париж и срещата със Симонета при параклиса, с Моник се оттеглихме да вземем душ и да си починем. Всеки в своята стая. Уви.
3.
На свечеряване се срещнахме със Симонета и приятеля й полицай, Франсоа Сарду, в крепостта.
Вечерта беше топла, изпълнена с миниатюрни комари и миризми. От единия площад долитаха звуците на твърде разпален духов оркестър. Въздухът смърдеше на печено месо заради многобройните ресторанти.
На Франсоа Сарду не му беше удобно да разговаря с нас. Беше лоялен служител, който през цялото време следеше за колеги, за познати лица, някой, който би могъл да запита кои сме и защо говори с нас. По-силна от предаността към полицията беше единствено любовта му към Симонета. Тя го бе помолила да се срещне с нас и той нямаше сили да й откаже.
Седнахме непринудено на една пейка, прикрити от няколко дървета до вътрешната стена на крепостта, и той малко по малко взе да се отпуска. Разказа ни, че разследването не разкрило много нито за Мари-Елиз Моние, нито за убийците. „Не много“ не беше някакво скромно изказване. От разпити на свидетели и записи на камери знаели, че Мари-Елиз слязла от влака на гарата в Каркасон следобеда на 23 май. Не носела багаж. От гарата изпратила малък пакет. Тук можех да добавя към разследването една подробност: вероятно пакетът е съдържал мобилния й телефон. Купила си багета от сладкарница малко по-надолу от гарата. Изяла я по пътя към апартамента на Симонета. Според съседка, която иначе нямала навика да следи кой идва и си отива, тя позвънила и почакала на стъпалата. Друга съседка, обещала да се грижи за пощата, я известила, че Симонета била в чужбина. След това Мари-Елиз тръгнала да се шляе по улиците, преди да се регистрира в приличен хотел, Au Royal Hotel на булевард „Жан Жоре“. След няколко часа в стаята си, оставила ключа на рецепцията и излязла да си накупи някои необходими дреболии. Според показанията на администратора, взела със себе си туристическа карта на градчето.
Повече не я видели.
4.
Полицията приела обаждането за намирането на Мари-Елиз Моние рано сутринта на 3 юни. Двойка любовници открила трупа предишната вечер. По различни причини — шока от откритата мъртва жена, страха да бъдат въвлечени в криминален случай, ревнив съпруг — те се колебаели дали да докладват.
— Незабавно разбрахме, че не става дума за някакво обикновено пиянско убийство — обясни Франсоа Сарду. — Всичко говори, че сме изправени пред ритуална ликвидация. Лежеше гола върху коприна, на олтар в параклис. Убийците си направили труда да оплетат цветен венец за косата й. Запалили шестдесет и шест свещи. Най-лошото обаче установихме след аутопсията.
— Разкажи им! — помоли го тихо Симонета.
— От съображения за следствието и благото на обществеността се принудихме да скрием от медиите някои сведения. Мога да си навлека сериозни проблеми, ако това се разчуе.
— Няма да кажем нищо. Ние провеждаме собствено разследване, не сме журналисти.
— Аутопсията разкри някои особени детайли…