— Всичко друго звучи невероятно.
— След четиридесет години?
— Бьорн, ръкописът е на повече от четири хиляди години. Четиридесет са нищо.
— Какво се е случило с него през 1970-а?
— Изчезна заедно с Джовани Нобиле.
— Но няма начин това да е същият ръкопис, свършил в хватката на мумията в Киев!
— Друга версия? Препис? Друга част? Ще разберем това, едва когато видим на какво си се натъкнал. Носиш ли ръкописа?
— Разбира се, че не.
— Копие?
— Не, съжалявам.
Той ме изгледа очаквателно, с полуусмивка, сякаш не можеше да повярва, че казвам истината.
— Бьорн Белтьо, вярваш ли в Бог?
— Не.
— А ти, Моник?
Тя кимна и написа:
— Не вярвам. Знам. — Подчерта думата знам. — Бог и ангелите му съществуват. Сатаната и демоните му — също. Така стоят нещата.
— Елате, приятели — покани ни Алдо Ломбарди. Той стана и натъпка купчина книжа в някаква изхабена кожена чанта. — Така! — Сложи си сиво палто и елегантна мека шапка „Борсалино“, които висяха между ъгъла и етажерка с книги. — Този кабинет е твърде тесен и спарен.
2.
— Повечето хора имат изопачена представа за Сатаната, независимо дали са християни, или не — обясни Алдо Ломбарди и остави шапката в скута си.
Седяхме на пейка в по-спокоен район на Ватикана с изглед към купола на „Свети Петър“. Алдо Ломбарди седеше най-вляво с кожената чанта в скута си, Моник в средата, а аз — вдясно. Дърветата гъмжаха от чуруликащи птички. Широколистните корони хвърляха прохладни сенки по земята. Туристите се разхождаха мудно по пешеходните зони — някои с омаяни погледи, други в съзерцание, сякаш най-сетне бяха достигнали крайната цел на поклонническото пътешествие на вътрешното си съмнение.
— Функцията на Сатаната в Библията не е нито да ни наказва, нито да ни сплашва — продължи той. — Всичко това се е появило по-късно, през Средновековието, когато църквата го превръща от паднал ангел с разрошени крила и избледнял ореол в чудовищно животно с рога и опашка. През цялото време Сатаната е бил оръдие на Бог. Преди църковните глави и свещениците да го превърнат в принц на злото, той е имал ясно определена функция, дадена му от Бога: да изпитва и предизвиква човека, да поставя вярата ни на изпитание. Само онези, понесли силата на Исус Христос в сърцата си, успяват да устоят на съблазнителните обещания на падналия ангел.
— А ние, останалите смъртни, правим каквото можем — вметнах аз с тон, който се надявах да извести на Алдо Ломбарди, че беше опасно близо да ни изнесе проповед. Пропиляно време. Моник вече бе спасена, а за мен нямаше никаква надежда.
— Сатаната е част от Бог в еднаква степен с всичко останало от творението му. Огледайте се! На практика в момента не се намираме нито в Италия, нито в Рим. Ние сме във Ватикана. И точно както тази държава е независима, но интегрирана част от голямото общество извън стените й, Сатаната е немислим без Бог. Когато стените на кабинета помрачат мислите ми и направят работата ми невъзможна, аз обичам да се разхождам тук. Тук, сред Божието присъствие, мислите ми дишат кислород. Сатаната… — каза той бавно и вглъбено. — Сатаната, в моите очи, е една от най-завладяващите фигури на теологията.
— Някогашен ангел — написа Моник.
— Не просто ангел, а архангел… прокуден от небето! Йов говори, че е един от синовете Божии, Негов придворен.
— Принц на ада — написа Моник.
— С времето, да, с времето. Сатаната не е присъствал като окончателен образ по никое време нито в Библията, нито в историята на религиите. Напротив. Постепенно се е утвърждавал като властелин на ада.
— В течение на няколко века — вметнах аз.
— Просто трябва да се чете Библията. Сатаната не присъства в Петокнижието. Концепцията Сатана не съществува.
— Змията и Сатаната не са ли един и същ образ?
— По-късно тълкувание.
— Откъде тогава е изникнала концепцията за дявола?
— Някои ще ти отговорят, че Сатаната е теологическа необходимост като противовес на милостивия Бог. Други откриват произхода му във всевъзможни религии и митове. Юдеите в изгнание се запознали с учението на иранския пророк Заратустра, зороастризма, включващ дявол, корена на злото, на име Ариман. Това олицетворение на дявола се е смесило с вавилонски крале и идоли, стари митове за духове, и така се е оформил нашият Сатана. За първи път той се споменава като представител на злото в първата книга от Летописи, където Сатаната подстрекава Давид да извърши преброяване на населението. Известният пасаж от Исая за царя на вавилонците още според тълкуванията в първите столетия след Христа споменава Дявола. — Той ми подаде лист от папката си: