„Преизподнята отдолу се раздвижи поради тебе, за да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите, всичките земни първенци, дигна от престолите им всичките царе на народите. Те всички проговаряйки ще ти рекат. И ти ли отслабна като нас? Стана ли равен нам? Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; червеят се протяга под теб, и червеи те покриват. Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на Зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите!“21
— Това е само един от многобройните примери как е възникнала представата за Сатаната и ада чрез различни пасажи от Библията и различни тълкувания. Ето още един:
„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“22
Моник издаде напред тефтерчето си:
— Сатаната главно християнски образ ли е?
— В никакъв случай. Демоните и злите духове занимавали еврейските писари през вековете между Стария и Новия завет и безспорно са оформили представата за Сатаната в християнската Библия. Стари митове и примитивни представи за зли духове са се претопили с по-сложните възгледи на времето за един конкретен образ на дявола. Но си права, че тъкмо в християнството Сатаната намира своето място. Обърнете внимание колко по-засилен е дяволският образ на Сатаната в християнския Нов завет. В Откровението на Йоан срещаме един Сатана от апокалиптичен калибър. С времето той става по-зъл и ужасяващ. Всичко това кулминира в столетията след написването и канонизирането на Библията. През Средновековието Сатаната се слива с ролята на ужасяващата представа за принца на злото, властващ над пасмина демони на Земята и в ада.
— „Евангелието на Луцифер“ е много по-старо от всичко това — посочих аз.
— И тъкмо по тази причина добива още по-голямо значение за разбирането за Сатаната. По всяка вероятност ръкописът е допринесъл за оформянето на ранните митове за него.
— Има ли вярващи, които смятат, че подобно отклонение в теологията би могло да оправдае убийство? Все пак говорим за ръкопис. Текст! Просто думи! Думи!
— Думите са могъщи.
— Толкова, че екстремистите са готови да избиват невинни? Не го проумявам, наистина.
— Печална черта на много религии е това да подвеждат хората да вярват, че са способни да действат вместо своя бог. Християнските кръстоносци. Мюсюлманските джихадисти. Еврейските ционисти. Историята е пълна с примери за хора, претендиращи да действат от името на своя бог, поемайки акта на сътворението в собствените си ръце.
— Но… нима казваш, че „Евангелието на Луцифер“ е директно свързано със Сатаната? Макар текстът да е писан няколко хилядолетия преди той да проникне в съзнанието на пророци, свещеници и вярващи?
По лицето на Алдо Ломбарди се разнесоха миролюбиви бръчки. И веждите, и косъмчетата в носа му имаха нужда от подкастряне. Изглеждаше като застаряващ учител от полузабравеното селско училище от детството ти.
— Бьорн. Ти дори не вярваш в Бог. Не си религиозен. За теб съществува само вероятното, осезаемото. Не си отворен за мистериите на съществуванието. Размишлението… Как бих могъл да те убедя не само в съществуването на един бог и един дявол, и вечната битка помежду им, а и в нещо толкова потресаващо, че би разклатило целия ти светоглед? Дали ще успея да придвижа неверието ти и на милиметър по посока на Бог и съществото Му?
— Нищо не пречи да опиташ.
Моник се изкашля безшумно с ръка на устата.
— Не би искал да знаеш това, което имам да кажа, Бьорн. Ако огромният ми страх носи нещо вярно в себе си, тези три убийства са просто едно незначително начало. — Той вдигна очи към купола на „Свети Петър“. — Целият порядък на нашия свят ще се промени. Разбираш ли какво имам предвид?
— Искаш да кажеш, че „Евангелието на Луцифер“ е Апокалипсис?