Намекът го обиждаше.
— Извинявай, Джовани. Разбира се. Знам го. Нямах това предвид. Прости ми.
Той отиде до нея и я прегърна.
— Толкова ме е страх — прошепна тя.
— Мен също.
Той отиде в кухнята и си наля чаша вода. Една хлебарка се стрелна под дивана. Изяде няколко сухи стафиди, изплакна чашата на чешмата и я върна в кухненския шкаф. Бела се прозя, сякаш се канеше да погълне баскетболна топка. От кухнята се промъкна в кабинета си. Имаше нужда да проясни ума си. Най-отгоре на камарата върху бюрото му, като магическа формула на злото, лежеше един от старите му списъци с демони. Смяташе да го допълни и съпостави с каталога на демоните, разделени по религии. В този списък, базиран на Clavicula Salomonis, той бе подредил в йерархичен ред седемдесет демона. Без на практика да мисли, Джовани прокара поглед по изреченията, които допреди няколко дни му изглеждаха важни, а сега му се струваха напълно безсмислени и академично абсурдни:
„В каталога на демони Clavicula Salomonis23, датиращ от XVII век — явно отново базиран на още по-стария труд Clavis Salomonis24 — демоните са разпределени в йерархия на крале, принцове, херцози, графове, маркизи, президенти и един рицар (Фуркас).
Трудът Pseudomonarchia Daemonum (Йерархия на демоните) е издаден преди Clavicula Salomonis и за първи път е отпечатан като притурка към произведението на холандския окултист и демонолог Йохан Вайер De praestigiis daemonum25 (1577).
И двете книги съдържат авторитетни списъци на познатите демони — 68 в Pseudomonarchia Daemonum и 70 в Clavicula Salomonis26, а книгите разказват още кога и как могат да бъдат призовани те. Тези гримоари (черни книги) са повлияни от мюсюлманския мистицизъм и еврейския кабализъм27. Демоните се разпределят по следния начин (ранга им в йерархията е посочен в скоби):
КРАЛЕ: Баел (1), Паймон (9), Белет (13), Пурсон (20), Асмодей (32), Вине (45), Балам (51), Белиал (68), Заган (61)
ПРИНЦОВЕ: Васаго (3), Ситри (12), Гаап (33), Столас (36), Оробас (55), Сеере (70)
ХЕРЦОЗИ: Агарес (2), Валефар (6), Барбатос (8), Гусион (11), Елигос (15), Зепар (16), Батин (18), Салос (19), Айм (23), Буне (26), Берит (28), Астарот (2), Фокалор (41), Вепар (42), Увал (47), Кроцел (49), Алоцес (52), Мурмур (54), Гремори (56), Вапула (60), Флаурос (64), Амдусиас (67), Данталион (71)
ГРАФОВЕ: Ботис (17), Моракс (21), Ипос (22), Глася-Лаболас (25), Фурфур (34), Халфас (38), Раум (40), Бифронс (46), Андромалий (72)
МАРКИЗИ: Самигина (4), Амон (7), Лерай (14), Наберий (24), Ронове (27), Форней (30), Мархосий (35), Фенекс (37), Сабнок (43), Шакс (44), Ориас (59), Андрас (63), Андреалф (65), Цимей (66), Декарабий (69)
ПРЕЗИДЕНТИ: Марбас (5), Буер (10), Форас (31), Малфас (39), Хаагенти (48), Кайм (53), Осе (57), Ами (58), Волак (62)
РИЦАР: Фуркас (50)28“
В пристъп на гняв той намачка листите и ги запрати към стената. Изправи се толкова рязко, че му се зави свят. Щом се съвзе, се върна при Лучана в гостната. Седна. В продължение на няколко минути следи движението на секундарника по циферблата на стария стенен часовник. Лучана дишаше тежко. Уличният шум се просмукваше през прозореца. Така минаваше времето. Той се опита да си представи Силвана. Дали плачеше? Дали я бяха вързали? Дали вече не я бяха убили и захвърлили в някоя прашна канавка край изоставен селски път? Дали не лежеше бледа и мъртва сред изпочупени бирени бутилки и празни кофи от боя? Лучана отиде до тоалетната. Той проследи с поглед муха, която жужеше напред-назад по тавана. Нещо в механизма на стенния часовник издрънча и щракна. Лучана пусна водата и се върна. Той запали лулата, но съвсем забрави за нея и я задържа в ръка, докато изстина.
— Как мина в Л’Акуила? — попита той.
Тя го погледна с недоумение.
— В понеделник. Нали имаше работа в Л’Акуила?
— Има ли значение?
— Просто се мъча да убия времето.
— Всичко беше наред.
— Хубаво. Приятно ми е да го чуя. С Енрико ли пътува?
Тя пак го изгледа. Нещо в очите й…
— Да. Нали ти казах, че ще ме закара.
— Приятен тип.
— Да.
— Хубавец.
— Да.
— Харесваш ли го?
— Той ми е шеф.
— Но харесваш ли го?
— Естествено, че го харесвам.
23
Ключът на Соломон — книга, посветена на магията, приписвана на библейския цар Соломон. Според изследователите обаче вероятно датира от времето на Италианския Ренесанс, около XIV-XV век. — Б.а.
24
В превод заглавието означава Соломонов ключ, докато Clavicula Salomonis често се назовава Малкия Соломонов ключ. — Б.а.
25
Вайер препраща към ръкопис източник под заглавие Liber officiorum spirituum, seu Liber dictus Empto. Salomonis, de principibus et regibus daemoniorum. — Б.а.
27
Един от преводачите на версиите, циркулиращи в наше време, е британският окултист Алистър Кроули (1875–1947). Смята се, че трудът, повлиял най-много Кабала и еврейската мистика, е Зохар. В своите теологични, теософски, митически, мистични и космогонични коментари към Моисеевите книги той разисква теми като Божията природа, същността на душата, произхода на вселената, грехът, спасението и теодицеята. В еврейската традиция се споменават и книги като Талмуд (с Гемара и Мишна), Халака, Агада шел Песах, Тосефта, Море Невуким, Пирке Авот, Шулхан Арук и Таня. — Б.а.
28
Вине е причислен и към херцозите; Заган, Гаап, Ботис, Моракс и Глася-Лаболас — към президентите; Мурмур и Ронове — към графовете, а Ипос — към принцовете.