— Сега поне си имаме работен материал — отбеляза Хенриксен.
Изразът работен материал се бе превърнал в мантра за него, илюзия, че напредваше. Той така и не проумя, че всяка малка стъпка го отвеждаше още по-дълбоко в хаоса, вместо да му помага да напредва.
Когато се унесох в сън, отново сънувах непознатия пейзаж под огромното слънце. Сънят продължи само няколко секунди. Чудното настроение обаче все още трептеше у мен, когато час по-късно Моник внимателно разтърси рамото ми.
XIX. Синът на Сатаната
1.
Вечерното слънце тъкмо се спускаше зад силуетите на римските покриви и църковни куполи, когато аз, Алдо Ломбарди и Моник отново се събрахме около масата в гостната. Моник бе решавала кръстословица във вестник, който носеше от дома. Събитията от деня ми се струваха нереални, като нещо сънувано или видяно във филм. Един гълъб, навярно същият от по-рано, кацна на парапета на френския балкон. Професорът беше купил още кафе за машина. Моник предпочиташе билковия си чай.
Алдо Ломбарди се покашля и започна разказа си:
— За неверник като теб, Бьорн, религиозните измерения на битието може би изглеждат безсмислени. Мога да го разбера. Само че вярата в Бог — и в Сатаната — почива върху убежденията на милиони хора и така е било с течение на хилядолетия. Пророци, свещеници и философи са се домогвали до разбирането за Бог, на което ние, християните — да не забравяме също евреите и мюсюлманите — основаваме вярата си днес.
— Както викингите са тълкували Один, а гърците — Зевс.
— Вярата е признание на Божието съществувание. Религиите поставят всичко това в система. Вярата е вътрешен пламък, убеждение, но за да разбереш това, което се каня да ти разкажа, трябва да опиташ да се поставиш в душевното състояние на вярващия. За миг се налага да се престориш, че вярваш в съществуването на Бог, всемогъщия господар на вселената. Трябва да се опиташ да повярваш, че Бог се обкръжава с добри помощници, ангели, и че някой от тези ангели се е обърнал срещу господаря си и почита мрака, не блаженството.
Духнах над кафето, което все още беше горещо и пареше на устните ми. Моник се бе облегнала назад, плетеше и слушаше. Дори не поглеждаше към двете неуморни куки.
— Преди две хиляди години се е случило чудо — синът Божи се появил на бял свят — започна проповедта си Алдо Ломбарди. — И двамата знаете какво значение е имал Исус Христос. Думите и действията, които е споделил с нас в течение на малкото си години тук на Земята, все още живеят в нас, с нас. Той е създал нов световен ред, нова религия, нов начин за разбиране на старите религии.
Алдо Ломбарди звучеше като мисионер, който обръщаше скептик в правата вяра.
— Библията разказва за Бог и пътя към светлината. Сатаната и демоните му са просто второстепенни фигури в това писание за светлина и милост. Фактът, че Сатаната и падналите ангели нямат централно място в Библията обаче не означава, че други пророци не са записали историята и посланието му. Също толкова съвестно, колкото и създателите и пророците на Библията, легион от вестители на мрака е записал историята на злото, посланието на Сатаната, възхвалата на мрака. Свитъците с текста били скрити. Духовенството е щяло да унищожи тези езически писания, ако се е докопало до тях. Както Библията отначало е съществувала в многобройни варианти и екземпляри, повече или по-малко прецизни преписи на по-ранни текстове или устни предания, сатанинските текстове също съществували в много версии. Една по една обаче те били издирени и унищожени. Когато църковните глави събрали Библейските текстове в един авторитетен канон, съществувал само един познат екземпляр на ръкописа, който днес носи името „Евангелието на Луцифер“.
Хвърлих поглед към Моник, а тя се размърда, без да ме погледне.
— Защо в наши дни да приемаме на сериозно този единствен текст, „Евангелието на Луцифер“? — попитах. — Какво го прави толкова опасен?
— Някои може би ще заявят, че една сатанистка Библия сама по себе си е опасна, тъй като би дала фокус на екстремистки, изгубени души. Би им дала посока, еднозначно послание, въздигащо егоизма над любовта към ближния, злото над добротата, мрака над светлината. Какво биха били християнството и юдаизмът без Библията? Какво би представлявал ислямът без Корана?