— Милиони хора са убедени, че Исус Христос ще възкръсне, за да съди живи и мъртви — казах аз. — От тази гледна точка едва ли е по-слабо вероятно да се завърне и синът на Сатаната, Антихриста.
— Къде е ръкописът, Бьорн?
Въпросът бе доверен и уместен. Естествено бе Алдо Ломбарди да иска да изследва сензационен древен ръкопис в качеството си на теолог и учен. И все пак сумата от всичко: ревностното му старание да ме доведе в Рим, охранителите в готовност, всичките тези обяснения и твърдения, ме караха да се съмнявам в мотивите му.
— На сигурно място.
— Важно е да го предадеш на някого, който е в състояние да го съхрани и разтълкува. Но ти, разбира се, знаеш това. Виждам, че внимаваш за ръкописа и няма да искаш да го дадеш на кого да е.
Опитваше се да потисне обезсърчената си ревност — безуспешно. Навън, някъде сред гората от шпилове, кули и куполи, незнайно как дочух църковна камбана да удря един-единствен път. Незабавно ми стана симпатична. И тя като мен живееше в свой собствен свят. Долових как Рим гъмжеше от нетърпеливото улично движение и въодушевените туристи, похотливото гукане на гълъбите, молитвите на свещеници, монаси и монахини и любовните въздишки зад спуснати щори.
— Би ли могъл — попита той нетърпеливо, — да ми направиш услугата да се замислиш над вероятността да имам право? А ако наистина е така и не съм някакъв религиозен фанатик, и синът на Сатаната ще дойде на Земята след три години, за да обърне наопаки всичко, което добрият Исус е посял тук долу, няма ли да бъде във всеобщ интерес, да, дори и на атеистите, да го спрем? Да попречим на тази дяволия?
Беше на път да ме оплете в реторичната си паяжина, така че се въздържах от отговор. Срещнах обаче погледа му и не извърнах глава.
— Спомняш ли си, че говорихме за изгубеното евангелие на Вартоломей? — попита той. — Бил е един от дванайсетте ученици на Исус и препраща към десет назовани демона: Халкатура, Харут, Дут, Графатас, Хоетра, Мелиот, Мермеот, Нефон и Ономатат. Десетият обаче — Салпсан — е най-интересният. Единствен той е назован в един новозаветен, апокрифен текст — „Въпросите на Вартоломей“ — като син на Сатаната.
Той бутна към мен лист хартия:
„И аз, Сатаната, събудих моя син Салпсан и потърсих съвет как да измамя мъжа, който накара да ме изхвърлят от небето.“30
— Бьорн — каза Алдо Ломбарди, — имаш властта да попречиш на сина на Сатаната да се завърне.
Подобно на всички луди с фантазии за неподозирани измерения, професор Алдо Ломбарди бе тъй погълнат от пророчеството в ръкописа, че не забелязваше безумието в своята илюзия.
— Аз съм просто незначително оръдие в борбата за Исус Христос — обясни той, — но представлявам нещо по-голямо. Аз съм представител на онези, които се стремят да спрат Антихриста с цената на всичко. Ние сме група мъже — духовници, вярващи, монаси, теолози, добри хора, Бьорн, добри хора! — поставили си за цел да предотвратят замисъла на Сатаната. За да го спрем, за да попречим на поддръжниците му от плът и кръв да намерят блудницата, от която е зависим в изпълнението на проекта си да даде живот на своя син, ние трябва да узнаем плановете му. Ето защо се налага да прочетем пророчествата. Изцяло.
Между редовете прозираше едно неизказано алилуя.
— Нуждаем се от ръкописа, Бьорн. Както Старият завет е подготвял за пристигането на Исус Христос, „Евангелието на Луцифер“ отваря път пред сина на Сатаната. Ако познаваме пророчеството в детайли, ще разполагаме с оръжие да предотвратим изпълнението му. Учениците на Сатаната искат ръкописа, за да изпълнят волята на принца на мрака. Както Бог се е нуждаел от Дева Мария, Сатаната е зависим от предани помощници тук, на Земята. Ние се борим за нещо, в което вярваме. Сигурен съм, че ти поне разбираш това. Дълги години чакахме „Евангелието на Луцифер“ да бъде открито. Систематично поддържахме контакти с декани и професори във факултетите на водещи университети, изследователски институции и музеи по целия свят. Ето как, с известно закъснение, узнахме за откритието на консерватор Тарас Корольов. Парадоксално, но не от музея в Печерская Лавра, а от наша свръзка в университета в Осло.
Той ме погледна.
— Тогава започнах да ти звъня.
2.
Останах като парализиран, взрян в професора.
Докато все още се опитвах да асимилирам твърденията за сина на Сатаната, просветна ми, че мистериозният мъж, който ми се обаждаше след завръщането ми от Киев — и продължаваше да ме тормози, чак докато полицията конфискува телефона ми — е бил Алдо Ломбарди.
30
Из „Въпросите на Вартоломей“. Откъси от изгубените текстове съществуват на гръцки и латински. Предават разговори между Исус и апостолите. — Б.а.