— Dottore. Нека Ви напомня, че с Ваше разрешение действах като вещо лице за Фиакини.
— На сляпо доверие, Нобиле, важно е неотлъчно да се придържаме към тезата, че сме действали на сляпо доверие. Били сме подведени от фалшиви документи, трудно ще обвинят нас.
— На практика това е конфликт между Луиджи Фиакини и египетските власти! Трябва да държим университета настрана.
— Съвсем правилно, Нобиле.
— Чуйте! Лично ще занеса ръкописа на Луиджи, за да го вземат египтяните от него.
— Египтяните не гледат на нещата по този начин. Ръкописът е бил изнесен от Египет от представител на ватиканския Папски григориански университет. Вие, професоре. Ето защо държат нас отговорни, докато си приберат ръкописа. Едва тогава ще насочат вниманието си към Фиакини. Намекнаха, че този антиквар и по-рано е бил замесен в трансакции, които сега ще бъдат подложени на щателна ревизия.
— Но…
— Не се стряскайте толкова. Това няма да има никакви последици за нас, нито за Вас лично. Уверих египтяните, че сте честен и сериозен учен, сам оплетен в примката на… да го наречем по-комерсиалната част от бранша.
— Божичко.
— Отпуснете се, професор Нобиле, приемете го спокойно. Имате пълната ми подкрепа и закрила. Това по никакъв начин няма да омърси Вашия curriculum vitae.
— Аз…
— Не мислете за това. Разбира се, незабавно трябва да преустановите отношенията и сътрудничеството си с Луиджи Фиакини. Аз обаче никога не съм вярвал на този тип, така да се каже.
— Предплатих доста голям депозит на египтяните от негово име.
— Това си е негов проблем.
— Като не получи нито ръкописа, нито парите, ще държи под отговорност мен и университета.
— Само да опита. Ха! Нека само опита.
— Способен е да действа доста безскрупулно.
— Ако реши да се гаври, може да го посъветвате да докладва в полицията за Вас, мен и Негово Светейшество папа Павел VI наведнъж!
Джовани скри лице в ръцете си. Призля му. Само дето не повърна върху персийския килим на декана.
— Не приемайте нещата така, професоре, знам, че не носите нито вина, нито отговорност за това. Още повече оценявам явната ви загриженост за този проблем.
— Божичко, милостиви Боже.
— Господ, за щастие, беше с всички нас.
— Къде е?
— Ръкописът? Не се притеснявайте. Лично го заключих в сейфа си — кимна към огнеупорен сейф „Шваб“ с шифър, — където ще си остане, докато египетските ни колеги дойдат да си го приберат.
— О, боже мой.
— Няма нищо, професоре. Както казах, нещата се наредиха по най-добрия възможен начин. Няма от какво да се боите.
Джовани затвори очи и се поокопити. Деканът се облегна на стола си със самодоволно изражение на лицето.
— Знам, че ще прозвуча странно — започна Джовани и гласът му пак доби онази гъргореща нотка, сякаш гърлото му беше пълно с мехурчета. — Но бих искал да взема ръкописа за няколко минути.
— Съжалявам.
— От изключително решаващо значение е да проверя нещо.
Деканът поклати глава решително.
— Съжалявам, професоре. Знам, че ръкописът е вълнуващ…
— Dottore!
— … и че означава много за Вас. С голяма радост бих Ви позволил да го изучавате.
— Става дума просто за детайл, няма да ми отнеме повече от половин минута…
— Знаете ли, Нобиле, у Вас разпознавам себе си. Този пламенен порив да откриеш! Налага се обаче да гледаме на нещата така: Никога не сме докосвали ръкописа. Не е наше притежание. Не можем да разлистваме нещо, което не съществува.
— Но…
— Чуйте ме! Когато египтяните си го върнат, можете да кандидатствате за стипендия и да го изучавате в Кайро.
— Декане…
— Съжалявам, професор Нобиле. Не само съм верен на принципите си по този въпрос, непреклонен съм.
— Моля Ви!
— Не! „Евангелието на Луцифер“ остава в сейфа ми, докато египтяните си го вземат.
Той се върна в своя кабинет. Там пък какво имаше да прави? Погледна купчината листа за Harvard Theological Review, погледна към прозореца, обрамчил бледата утринна светлина, погледна стените. Почуди се дали да не се обади на Луиджи, но се отказа. Вместо това позвъни вкъщи, за да провери дали похитителите не се бяха обадили. Лучана не вдигна. Той извади купчина справочници и дисертации, натрупани до пишещата машина, за да убие времето и да събере мислите си. Обобщи в кратък доклад известни исторически и теологични сведения за дракулсънджейците. Надяваше се да открие слабо място, от което да се възползва. Нищо не намери. През цялото време виждаше пред очите си Силвана.