Трябва да пишкам. Не можеш да го направиш в ковчега — обажда се строго Ло-Ло.
Напъхаха в саркофага тънък маркуч през дупка най-отгоре. През него влиза въздух. Течението кара кожата на ръцете ми да настръхва. Вдигам дланта си нагоре и усещам въздушната струя. Така стигам и до маркуча. Обръщам се на една страна. После по корем. Вдигам глава така, че да духа право в лицето ми. Отварям широко уста и гълтам въздуха. Благодаря ти, милостиви Боже, за всичкия въздух, хиляди, хиляди благодарности, милостиви Боже!
Не Бог е пъхнал маркуча тук — обади се Ло-Ло. Той винаги е ужасно неблагодарен.
Накрая се чувствам като надут балон. Още малко и ще се пръсна. Сгушвам се и се обръщам обратно по гръб. Мисля си за мама и татко. Сигурно ужасно се тревожат за мен. Божичко, може ли да помогнеш на мама и татко, за да не се страхуват толкова много, сигурно си мислят, че съм мъртва. В името Христово, амин. Татко сто на сто се е обадил в полицията. Сигурно вкъщи е пълно с полицаи. Сигурно вестниците ще публикуват моя снимка. Няма как никой да не е забелязал мъжете, които ме отведоха. Може дори да са записали номера на колата. Ами ако полицията вече е обкръжила манастира? В такъв случай се надявам мъжете да им кажат къде съм. Нали не е сигурно, че полицията ще се сети да погледне в саркофага. Ами ако арестуват всички и си заминат, без да проверят дали съм тук?
Скоро ще се напишкам. В случай че се казва така, когато лежиш гол в ковчег. Притискам крака. Пари ми на корема и бедрата. Не искам да пишкам. Не искам да лежа сред собствената си урина. Уф. Стискам зъби, удрям колене.
Татко изучава демоните. Не мога да разбера защо. Аз се страхувам от тях. Обичам ангели. Те са мили. Демоните са само лоши. Ло-Ло казва, че светът е пълен с демони. Ние, хората, не можем да ги видим, ако не искат да бъдат видени, казва Ло-Ло. По принцип не искат да ги виждат.
Жадна съм. Странното е, че хем съм жадна, хем ми се пишка. Едновременно. Устата ми пресъхва. Езикът залепва за небцето. Мисля си за леденостудена вода. За чешмичката в училищния двор. Кока-кола с кубчета лед. Обикновено ми дават да пия на вечеря в неделя.
Всеки път, когато преглъщам, гърлото ми издава сух, лепкав звук. Не съм гладна, обаче ми е задушно. Чудя се кога ли ще ми дадат да ям и да пия.
Няма да те пуснат навън — казва Ло-Ло.
Млъквай — отвръщам аз.
Накрая не успявам да се стискам повече. Толкова ми се пишка, че едва не повръщам. Мисля си, че сигурно ще лежа тук още дълги часове и ще бъде невъзможно да се стискам толкова дълго, цялото ми тяло ще изтръпне. И ето че без да искам се изпускам. Какъв срам — казва Ло-Ло. Мъжете със сигурност ще разберат, когато отворят капака. Усещам, че се изчервявам в мрака.
Ло-Ло е дух. Преди много, много време е бил елф в кралство, управлявано от кралица на име Сухливан и зъл трол на име Зах-Мал. Той поне твърди така. Сухливан и Зах-Мал отнели живота на краля с екстракт от беладона. В продължение на стотици години Ло-Ло живял в зелена дъбова гора в полите на планината. Разправя, че обработвал земята и отглеждал животните си, гледал звездите. Тогава се наричал Lownndilar-cahn-Loshwikemin. Ловял шарани в синьо-зеленото вирче под един водопад. Хапвал ги със зеленчуци от градината си. Когато бил на 753 години, умрял от отровен бонбон, изпратен му от Зах-Мал. Така и не разбрал какво лошо бил направил и с какво подразнил магьосника. Оттогава живеел сред духовете. В годината, когато съм се родила, той бил повикан на Земята от архангел Михаил, за да служи като мой ангел хранител. Той ми разказа всичко това. Не знам дали мога да му вярвам. Казва толкова много неща. Малко е особен. Направо да не повярваш, че е живял цели 753 години преди да умре. Не изглежда чак толкова мъдър. Баба беше стара и мъдра. Ло-Ло обаче все още звучи като дете. Наричам го просто Ло-Ло. Не може да обикаляш наоколо с името Lownndilar-cahn-Loshwikemin. Просто не може.
Мама и татко казват, че съм си го измислила.
Казват, че съществувал само във въображението ми.
Нека да си говорят — казва Ло-Ло.
Те не могат да го видят. Нито да го чуят. Не го забелязват, дори когато стои на пода точно до мен, вие и пее някой от онези народни тонове, които били популярни в страната на елфите по негово време. Гледат право през него. Гласът му не се задържа в ушите им. Когато лежи до мен в леглото ми, а мама и татко дойдат да ми пожелаят лека нощ, случва се да седнат отгоре му. Тогава си лежи най-кротко и върти очи.