Ти ангел ли си, Ло-Ло? — попитах го веднъж.
Иска ми се.
А какво си тогава?
Май съм просто дух.
Но нали казваш, че си мой ангел хранител?
Ангелите хранители не са обикновени ангели, Силвана.
Каква е разликата между дух и ангел?
Божието присъствие.
Какво искаш да кажеш?
Той мълча доста дълго. Крайно необичайно за Ло-Ло. Най-сетне каза:
Не мисли за това, Силвана, не си мъчи главицата с такива неща.
Защо не?
Може би ще разбереш, когато пораснеш.
Ти разбираш ли?
Бих искал, но не мисля.
Милостиви Боже, пусни ме навън, помогни ми да изляза! Милостиви Боже, нека това е само кошмар, нека се събудя и открия, че просто съм сънувала, моля ти се, Боже! В името Христово, амин.
Не трябва да спиш твърде дълбоко, приятелче.
Защо?
Имаш треска и спазми. Не заспивай.
Толкова съм уморена.
Опитай да останеш будна.
Дробовете ми са пълни с пясък.
Няма достатъчно въздух в ковчега — казва Ло-Ло. Той се сгушва до мен и прошепва името ми в ухото ми, за да ме утеши.
Скимтене. От мен се лее пот. Въздухът не стига. Умирам. Умирам, мамо и татко, защо не идвате да ме вземете? Искате да умра ли?
Тялото ми трепери, тресе се.
Нямам сили да будувам.
Ло-Ло: Събуди се, приятелче.
Не мога.
Спя.
Сънувам.
Събуждам се.
Отварям очи.
Демонът седи в другия край на саркофага, сгърбен и недорасъл. Гледа ме втренчено. Целият блещука. Затова го виждам в мрака. Ръцете му са като нокти на хищник. Плешивата му глава има остър връх с кожа, толкова тънка, че виждам черепа му.
Пищя.
Очите му угасват. Остава само вонята му. Ло-Ло! — крещя аз. Ло-Ло не отговаря.
Крещя ли, крещя.
I. КК
1.
Рим
11-12 юни 2009
Всеки, пътувал достатъчно далеч на изток, срещу изгрева, ще познае съдбовното чувство, че е пропуснал ден от живота си. Нищо — нито логика, нито аргументи, нито задълбочени изследвания на календари и алманаси, не може да те спаси от глождещото те усещане, че са ти откраднали от времето, че си изпуснал нещо между миналото и бъдещето.
Отварях очи милиметър по милиметър. Всеки от клепачите ми тежеше по няколко тона.
Полежах неподвижно няколко минути, както след продължителен, мощен запой, завършил в черна дупка от забрава. Сякаш се бях събудил на носилка зад четириъгълна врата в хладилното помещение на моргата.
Факти: Жив бях. Това си е нещо. Не бях в болница. Нито в залата за аутопсии. Лежах в легло. Не бях вързан. Значи вече не бях пленник. На ръката си имах лепенка.
Въпроси: Какво се бе случило? Къде бях? Къде бяха примипилът и останалите извършители?
Дали бе възможно цялото отвличане да е било инсценирано, за да ми изкара ангелите? В такъв случай представлението бе успешно. Аплодисменти с тропане на крака. Аз обаче не бях издал местонахождението на ръкописа. Или бях? Опитах да си спомня. Стиснах очи и се съсредоточих. Спомних си сивокосия мъж, наречен примипил. Спомних си монасите в сивите роби. Спомних си как доближиха каната до ръката ми. Спомних си голямата продълговата кана и хирургическите инструменти в дървеното ковчеже.
А после? Нищо.
2.
— Шокова граната с газ.
Мъжки глас. Американец.
Обърнах глава встрани, но не го видях.
— BZ-91 — продължи той. — Обезвреждащ газ на основата на скополамин и морфин. Разработен от ЦРУ през 2005-а. Страшно ефективен. Изкарва те от равновесие за половин секунда. Успяха само да те боднат със скалпела.