Опитах да се изправя на леглото, за да видя кой говореше, но не можах. Паднах назад и изстенах.
— Главоболието и леката форма на скованост ще продължат до петнайсет часа при вдишване. Съжалявам. Алтернативата беше въоръжена акция. Кофти работа. Не съм любител на въоръжените акции. Знаеш как е. Умират хора. Доста за разчистване. Бомбичките с газ определено са за предпочитане. След няколко часа ще станеш на крака.
Тежки стъпки. Полъх на Old Spice. В зрителното ми поле навлезе размазан силует. Стиснах очи, за да фокусирам. Той седна на стола до леглото.
— Имаме си оперативен отряд командоси на наше разположение. Собствено елитно поделение, докарано от Navy SEALs34. Те те освободиха. Никога не си бил в реална опасност, макар навярно да си се чувствал така. Съжалявам за това. Следяхме тези монаси от известно време насам.
Тези монаси…
Силуетът принадлежеше на висок, слаб мъж на около петдесет години с приятен външен вид и набиващ се на очи гърбав нос.
— Кой си ти? — Гласът ми звучеше като чакъл в мелачка.
— Името ми е Карл Колинс. Повечето ме наричат КК. Единственото, което ти трябва да знаеш в момента е, че ти желая доброто.
По причини, които психолозите биха могли да обяснят по-добре от мен, храня известен скептицизъм към хора, твърдящи, че ми желаят доброто.
— Апартаментът, където живеехте с Моник, беше под наблюдение. Точно както подозираше. Не само със сензори, а и със скрити камери и микрофони. Когато видяхме, че започна да пишеш на Моник, разбрахме, че си ни разкрил. Последвахме те до паркинга. За съжаление оперативните агенти не бяха в позиция да се намесят, когато онези те надвиха. Съжалявам, че отне толкова време. Както казах, имахме пълен контрол над ситуацията.
— Къде е Моник?
— Тук е. Взехме я, след като ти излезе.
— Какво сте направили с нея?
— Абсолютно нищо. Не ме разбираш. Аз съм на твоя страна.
— Всички това казват…
— Информирали сме главен инспектор Хенриксен в Осло за развитието на нещата. Няма за какво да се безпокоиш.
— Познаваш Хенриксен?
— Че как иначе. Изглеждаш гроги, Бьорн. Почини си няколко часа. Имаме много да си говорим.
КК изчезна от стаята. Аз пък изчезнах в мрака.
3.
Първото, което проникна в съзнанието ми, бе някакъв тихичък шум. Чук-чук. Чук-чук. Чук-чук. Опитах се да отворя очи. Да се събудиш от химически сън е като да се издигнеш до повърхността в кална баня. Опитах се да идентифицирам чаткащите звуци. Когато след това притиснах клепачи — първо десния, после и левия — зърнах неясния силует на Моник. Седеше на стола до леглото и плетеше. Звукът идваше от куките й.
— Добро утро — изкашлях аз.
Тя остави плетката. Дори и в състоянието ми на сънлива отнесеност, не ми убягна факта, че на практика бях гол. В легло. В затворена стая. Заедно с Моник.
— Добре ли си? — попитах аз.
Тя кимна и написа: „А ти?“.
— Замаян съм. Лошо ми е. Кои са те?
— Приятели.
Моник ми помогна да стана от леглото и да отида до тоалетната. Изплакнах лицето си със студена вода и се облякох. Чувствах се като развалина след запой с коняк и рохипнол. Когато се затътрих обратно в стаята, там ме чакаха КК и Моник.
— Бьорн — възкликна той, сякаш бяхме първи приятели, — изглеждаш много по-добре.
— Не ставай смешен. Знам точно как изглеждам.
Опитах се да срещна погледа му с очи, премрежени от газ, сън и една особено изпаднала представа за себе си. Без особен успех. Когато съм ужасно уморен или пиян, или пък лекарите са ме натъпкали с малко повечко розови таблетки, проявявам склонност към кривогледство. Дебелите стъкла на очилата само увеличават тази ми злочестина. Кривогледството не ми е предимство.
4.
Да се обграждаш с красиви предмети не е просто признак на суета. В същата степен може да бъде и опит да създадеш хармония в съществуванието си. Фън шуй на душата. Да откриваш спокойствието в красотата.
Професор Алдо Ломбарди имаше вид на човек, вече постигнал спокойствието. Очакваше ни в пищна стая с кадифени тапети, барокови картини и полилеи.
Лъжецът му с лъжец.
— Как се чувстваш? — попита той с престорена загриженост, когато, едва вървейки, влязох в стаята.
На мен пък най-много ми се щеше да го прасна. Само дето бях твърде изнемощял.
Алдо Ломбарди се покашля виновно.
34
Военноморски тюлени — най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ. — Б.а.