— Съжалявам, че до известна степен ви заблудих. Никога не съм ви лъгал. Искам да знаете това. Само че не ви разказах и цялата истина.
Старите кожени канапета изскърцаха, когато седнахме. Домашната прислужница влезе с поднос с кафе и чай. Стъклото издрънча в стъкло, когато постави чашите и чинийките върху маса, чийто стъклен плот почиваше върху посребрени крака от ковано желязо. Тя сервира чай за Моник и кафе за КК, Алдо и мен.
— Кои сте вие? — попитах аз, след като затвори вратата зад гърба си. Гласът ми трепереше и това ме дразнеше. — Какво искате от нас?
— Добре разбирам подозрението ти — каза КК. — Естествено е да се опасяваш, че ние стоим зад отвличанията и убийствата.
— Мина ми през ума.
— Две групировки преследват „Евангелието на Луцифер“. Две съвсем различни групировки. Аз и Алдо представляваме едната. Другата, монасите, е религиозна секта, назована дракулсънджейци. Името означава нещо като драконова кръв.
— „Евангелието на Луцифер“ е един от многото текстове, залегнали в основата на вярата им — обади се Алдо Ломбарди. — Проблемът е, че дракулсънджейците, както и всички останали, са изтълкували текста погрешно.
— Религиозен орден? Който убива? — написа Моник и вдигна тефтера, за да можем всички да прочетем.
— Парадокс — каза Алдо Ломбарди. — Не е ли така? В същата степен като средновековните християнски кръстоносни походи и инквизицията. Или пък джихада на ислямистите и камикадзетата. Библията е пълна с примери как животът може да се жертва за постигането на по-висша цел. Дракулсънджейците, както и йезуитите, смятат, че целта оправдава средствата. Те вършат делата на Бог и Сатаната тук, на Земята.
— На Сатаната?
— Почитат Луцифер — обясни КК. — Няма да сбъркаме много, ако ги заклеймим като екстремисти. Тези монаси са фанатици, живеещи в миналото във всяко едно отношение.
— Тогава кои сте вие? Добрите момчета?
— Ние сме учени — отвърна КК. — Хора на науката. Принадлежим към голяма изследователска организация. Носи кодовото название The Lucifer Project.
— The… какво?
— Проектът Луцифер. Групата се състои от водещи специалисти в различни области на науката: Археолози. Историци. Теолози. Палеографи. Антрополози. Философи. Езиковеди. Физици. Астрономи. Биолози. Математици. Социолози. Психолози. Антрополози. Това са само…
Погледнах професор Алдо Ломбарди.
— А твоята роля?
— Аз съм един от теолозите на проекта.
— Всичко, което ни разказа за Сатаната…
— … е вярно. Наистина, в „Евангелието на Луцифер“ не пише нищо изрично за сина на Сатаната. Важното обаче е, че дракулсънджейците вярват, че нещата стоят така. Вярват! По този начин тълкуват древния текст. Разчитат собственото си тълкувание в пророчествата. Както свещениците понякога тълкуват Библията погрешно, а се случва и имамите да изтълкуват погрешно Корана.
— Затова дракулсънджейците са толкова обсебени от идеята да се докопат до ръкописа — вметна КК. — Искат да помогнат синът на Сатаната да се роди.
— Всичко, което ти разказах за Антихриста — продължи Алдо Ломбарди, — се базира на техните представи. Както Библията е пълна с грешки, възникнали при преписа, превода и тълкуването на ръкописите, гръцките и латински преводи на „Евангелието на Луцифер“ също били, меко казано, неточни.
— Откъде знаете какво съдържа ръкописа, след като не сте го чели?
— Чели сме големи откъси от него — отговори КК, — а също и текстове, които препращат към него. Нуждаем се обаче от пълния ръкопис.
— Молим те — каза Алдо Ломбарди, — да предадеш „Евангелието на Луцифер“ на нас. Ние умеем да го четем правилно.
— Какво ще се случи с мен и Моник, ако откажа?
— Да се случи? — изкикоти се КК тихо. — Разбирам, че нямаш особено високо мнение за нас.
— Искам да се върна у дома! Разрешавате ли ми?
— Естествено, свободен си да си заминеш. Не си пленник. Ние обаче се надяваме да избереш да останеш.
— Защо да го правя?
— Защото искаш да узнаеш повече. Защото и ти като нас си любопитен накъде ще ни отведе ръкописът.
КК наля още кафе за мен и Алдо Ломбарди. Чаената чаша на Моник все още бе наполовина пълна.
— Къде са монасите? — попитах.
— На сигурно място.
— Какво ще рече това?
— Държим ги под охрана.
— Искам да говоря с тях.
— Те не искат да говорят с никого.
— Нека поне ги погледна в очите.