На площадчето имаше и десетина каменни плочи, които маркираха бедняшките гробове. Върху едната бе запален огън за готвене, а от гредите висеше гърне, закачено на метална кука. Фин изтича до средата на празния двор, скочи на една плоча и се обърна към огъня.
Полуизвърната, грабна стоманеното гърне за дръжката, после зарита горещите въглени и ги разпиля навсякъде върху плочата. Изля гърнето с вряло кохари върху лицето на огромния мъж и сместа от разварен ориз и леща го ослепи.
Той изкрещя и със свободната си ръка се опита да махне парещата каша от лицето си. Скочи на плочата в момента, в който Фин се подхлъзна и се търкулна от другата страна в прахта. Мъжът вдигна ятагана и пристъпи към нея, но попадна върху нажежените до бяло въглени, нададе вой и отскочи назад право в останките от огъня. Фин се изправи на крака и хукна да бяга, без да смее да се обърне, за да види доколко беше пострадал мъжът.
Мушна се в тесния процеп между два мавзолея и излезе на тясна алея. Точно пред нея се изпречи отворена врата — прохладно тъмно убежище. Втурна се в скромното вечно жилище. Върху голия пръстен под, наполовина покрит с прах и мръсотия, в стройна редица бяха положени три скелета, обърнати в една посока, вероятно на изток, макар че Фин вече беше изгубила представа за посоките.
Личеше си, че гробницата е била посещавана наскоро. Някой беше копал с лопата. Но не ставаше дума за археологически разкопки. Скелетите бяха изровени, защото живите са искали да се нанесат в едностайната груба постройка.
В другия край на помещението имаше втори вход. Фин прекрачи скелетите на пода и излезе на просторно място, оградено от двете страни от трийсетина гроба в редици и висока стена на сграда, която й заприлича на джамия в долния край. Наоколо бяха разхвърляни кирки и чукове, купища натрошен мрамор и гранитни плочи — осквернителите на гробове крадяха самите гробове; наследниците на строителите на Саладин13 оголваха пирамидите от гладката им облицовка, за да си набавят строителен материал.
Тя се спря пред гробницата и се заслуша, като се опита да успокои дишането си и блъскащото се в гърдите й сърце. Струваше й се, че въоръженият мъж без език вече не е по петите й. Ако грешеше, той би трябвало да е много тих. Въпросът обаче беше защо я преследваше. Да, жена на необичайно място, сама при това, но освен ако лудият с ятагана просто не бродеше из Града на мъртвите в търсене на изпаднали в беда девойки, той я преследваше заради нещо.
Изобщо не можеше да се сети каква би могла да е причината. Скорошните й подвизи в сенчестия свят на откраднати произведения на изкуството и ватиканската политика нямаха нищо общо с Египет. Произведенията на изкуството, които успя да изрови буквално изпод нюйоркските улици, не бяха нито розетски камъни14, нито съкровища на фараони. А дори да бе така, кой би искал смъртта й сега? Тази страница от живота й беше затворена.
Или грешеше?
Ако последното беше вярно, мъжът с ятагана я е дебнел като ловец плячката си. Това означаваше, че са знаели, че днес ще дойде в Града на мъртвите, а единственият, на когото това беше известно, бе Хилтс — мъж, който й се представи в самолета; мъж, който заяви, че участва в експедицията, но само пред шофьора Ахмед. И кой, всъщност, беше Ахмед, освен млад мъж носещ табела с надпис „Експедиция Адамсън“?
Беше приела всичко на доверие. Както приятелят й Майкъл Валънтайн би казал, майсторството да измамиш нечие доверие зависи от вярата на измамения, че това, което вижда, е истина, защото отговаря на очакванията му. Хилтс е знаел коя е, миналото й, името и славата на баща й, миналото на Майкъл… всичко можеше да се намери в архивите на всеки един голям всекидневник, отразявал случая преди година, или пък в интернет. Беше се хванала на въдицата му, защото искаше и защото Хилтс беше хубав, интелигентен мъж с чаровна усмивка, при това интересен събеседник.
Фин тихо изруга. Сама се бе забъркала в тази каша и сега трябваше да се измъкне. Отново се огледа. На гробницата отдясно бе подпряна скована от дебели прътове груба стълба. Вероятно ако се покатери, от високото би могла да се ориентира къде се намира. Струваше си да опита.
Изтича между гробовете и се изкатери по стълбата. Прехвърли се на покрива на постройката от кал и хоросан и отиде в края му. Във всички посоки като лабиринт се простираха подобни постройки, разделени от алеи и пътечки. Някои бяха залепени една за друга, други разделени като участъка зад нея. Сред по-ниските сгради се открояваше и по някоя по-голяма двуетажна, дори триетажна, с по-висока и по-богато украсена джамия, извисяваща се сред морето от ронещи се тухли и камък.
13
Саладин (1138–1193) — основател на египетско-сирийската султанска династия Аюбиди. Развива широка строителна и законодателна дейност. Побеждава Ричард Лъвското сърце и отвоюва Ерусалим от кръстоносците през 1182 г. — Б.ред.
14
Розетски камък — базалтова плоча, открита през 1799 г. край град Розета, близо до Александрия. Върху нея е изписан един и същи текст в три колони с йероглифи, демотично писмо и на старогръцки. Благодарение на находката Жан-Франсоа Шамполион успява да разшифрова древноегипетските йероглифи през 1822 г. — Б.ред.