В далечината забеляза приличащата на дворец Цитадела, построена набързо от варовик, изобилстващ в града, преди хиляда години от султан Хатим ибн Хартама. Двеста години по-късно Саладин я бе укрепил и превърнал в султанско седалище и крепост за себе си и бъдещата династия на Абасидите15. Между Цитаделата и мястото, на което се намираше, се виждаше магистрала, минаваща директно през Града на мъртвите. Забеляза още нещо: точно отляво, на двеста метра се издигаше малка кръгла джамия с капковидни прозорци. До нея, в поразителен контраст с красотата на джамията, се намираше мизерен хотел, построен от телени мрежи и останки от дървен материал. Точно там беше слязла от мотора. Някъде долу сред сенките и безрадостната жълтеникаво пепелява мараня беше Бакир и невръстната му банда. Едва ли можеха да се равняват с главореза, въоръжен с ятаган, който я следваше по петите, но все щяха да са от помощ. Тя се обърна и заслиза по стълбата.
Спря се и се приведе. Кошмарният й враг сега беше точно под нея и се оглеждаше наоколо. Имаше няколко пътя, по които би могла да тръгне, но засега той не се сещаше да погледне нагоре. Робата му бе обгорена от единия край и куцаше. Изглежда го бе забавила малко. Издаваше тихи животински звуци и изследваше пространството методично. Фин се върна назад, като се опитваше да не влиза в полезрението му, ако решеше внезапно да вдигне поглед. Кракът й потъна в меко място на пода и парче хоросан или тухла падна шумно в стаята отдолу. Очите на мъжа се стрелнаха нагоре. Фин не изчака. Обърна се и побягна към далечния край на покрива, а мъжът с ятагана заизкачва стълбата, като мучеше от гняв или болка, а може би и от двете.
Фин стигна другия край на малката сграда, приклекна и скочи през широкия около метър и половина процеп. Приземи се тежко върху съседния покрив, чиято чакълеста повърхност нарани дланите й и разкъса ленените панталони на коленете. Тя се претърколи и се изправи на крака точно навреме, за да види кучия син с ятагана да куцука по покрива на най-далечната сграда. Фин се огледа на всички страни. Следващият покрив бе наблизо, така че тя се затича към него и с лекота преодоля разстоянието, като се стремеше да се придвижва по права линия към джамията.
Прескочи ниския парапет между две гробници и продължи напред запъхтяна, дробовете й горяха. Обърна се за миг и ахна. Преследвачът й някак беше успял да съкрати драстично разстоянието помежду им въпреки куцането и всичко останало. Тя стигна до ръба на покрива и се спря ужасена. Шест метра я деляха от съседната постройка и четири от земята, където имаше гол участък от спечена пръст и няколко рушащи се надгробни паметника. Някой си беше направил заслон от пръти и парче плат. Нямаше избор. Тя скочи, като се целеше в увисналия плат.
Фин падна и си одра рамото от стената. Пропадна през парцаливото парче плат и събори нестабилните подпори на заслона. Една жена изпищя, после се чу втори трясък и дрънчене от тенджерите и тиганите на полевата кухня, която Фин беше разпиляла по земята. Успя да зърне една забулена жена, прегърнала голо детенце с разширени от уплаха очи, преди да се скрият зад билборд с яркооранжев надпис „Приказна страна“ на арабски и на английски.
Точно над главата си чу гърлено ръмжене и изведнъж преследвачът й отмахна останките от навеса и застана пред нея разкрачен, с вдигнато над главата оръжие. Изръмжа някаква нечленоразделна клетва и се хвърли срещу нея. Фин грабна парче от подпора и го размаха в лицето на мъжа, с което го обърка за миг. Отляво, на един подпрян изправен каменен саркофаг, бяха подредени пет-шест оскубани и изкормени гълъба, а рошавите им глави със замъглени очи и отворени човки бяха отрязани и оставени на купчинка до телата. Касапският сатър с лепкава кръв по острието бе оставен наблизо. Отстрани, над дървена купичка с вътрешностите на пернатите, бръмчеше зелен облак от мухи. Фин сграбчи сатъра и замахна напосоки. Усети съприкосновението на острието с плът и съпротивлението на кост. Странен пронизителен писък процепи тежкия, мръсен въздух и Фин побягна отново.
Зави зад първия й попаднал ъгъл и се оказа на дълга, тъмна уличка с гола стена, изпречила се пред нея като скала. Погледна нагоре и видя познатите прозорци с форма на капки и нещо като кокошарник от дясната страна. Високата стена вероятно бе задната стена на джамията, там, където оставиха мотора.
15
Династия, управлявала Арабския халифат от 750 до 1258 г. Неин представител е Харун ал Рашид. — Б.ред.