— Значи сме стигнали. Оглеждай се за фара.
Изведнъж той изникна на по-малко от миля, плътна бяла линия на хоризонта, издигаща се от грубата коралова повърхност на плитчината, дълга не повече от сто метра. Подветреният край се губеше в линия от пенести вълни, които се разбиваха в ниския ръб на рифа. Самият риф се простираше навътре, а разбиващите се в брега вълни бележеха кривите му очертания на километър и половина, сочейки почти на запад към кубинския бряг. Хилтс знаеше, че ако се намираше на сто и петдесет метра надморска височина, би могъл да види брега на не повече от десет или дванайсет мили. Мисълта не беше особено успокояваща дори с бахамските отличителни знаци и идиотската патица, изрисувана с цветни бои на носа. „Дъфи“-то нямаше да впечатли кубинския „Миг“, въоръжен с ракети въздух — суша, клас „Кедж“, с лазерно насочване. Смътно си спомняше полезния им товар. Около триста килограма експлозив. Всяка.
— Ще го приземя — предупреди нервно той.
Фин не сваляше очи от блестящата повърхност на океана, по която играеха слънчевите лъчи. Като запази постоянните сто двайсет и осем километра в час, Хилтс постепенно започна да се снишава, докато стигнаха водата. Без да намалява скоростта, той докосна водата и килът на лодката едва-едва разсече една малка вълна.
Първоначалното подскачане със засичане и клатушкане премина в дрънчене, все едно от автоматични откоси, а после в юмручно барабанене и удари с чук в момента, в който корпусът подскочи над водата, преди да се откаже от мощта на крилете и да предаде управлението на плавателния корпус. Хилтс намали притока на гориво на двигателите и „Дъфи“-то заплува — отново грозното пате след краткия лебедов полет. Хилтс натисна руля, насочи щурвала наляво и обърна хидроплана към островчето.
— Наблюдавай за плитчини или рифове — предупреди пилотът.
Заобиколиха, докато пред тях не се изпречи фарът, висока бяла колона под палещото слънце, завършваща с друга малко по-малка червена кула, която всъщност беше самият фар. На двайсетина метра отдясно на постройката имаше малка колиба без прозорци. Стените на колибата бяха белосани, а покривът керемиденочервен. След още двайсет метра вече се виждаше сиво-кафеникавата снага на грубия бетонен вълнолом. Ясно личеше линията, която разделяше дълбоките води на океана и по-светлите синьо-зелени води на рифа. Ако „Акоста Стар“ беше почти залепен за кораловата стена, както твърдеше Тъкър Ноа, щеше да е почти невидим, освен ако не си точно отгоре му.
— Колко ще се приближим? — попита Фин.
— Ще стъпим леко на плитчините, колкото да захапе котвата. Не искам да рискувам излишно. С надуваемата лодка ще стигнем до брега. — Бяха взели триметрова гумена лодка „Акуастар“ с извънбордови двигател с мощност десет конски сили, която опакована, беше с размерите на куфар.
Той изгаси двигателите и хидропланът с лекота преодоля разстоянието до брега, без да се затрудни от насрещния бриз. Фин се мушна в товарното отделение, отвори люка и вдигна котвата. По сигнал на Хилтс тя хвърли двурогата котва и разви въжето. Котвата се заби плавно на пет метра и Фин застопори въжето. „Дъфи“-то се обърна по посока на вятъра върху спокойната морска повърхност. След двайсетина минути гумената лодка беше надута с електрическа помпа и малкият двигател, захранван с акумулатор, ги закара до брега.
— Изхвърлени от морето на безлюден остров — пошегува се Хилтс, когато стигнаха до дъното, осеяно с раздробен на ситно корал, и скочиха върху тясната брегова ивица със ситен пясък.
— Силно преувеличено — засмя се Фин. Пясъкът пареше стъпалата й и дори със слънчевите очила, трябваше да примижава. — Според картите се намираме на петнайсет мили източно от Куба и сме в съседство с един от главните търговски маршрути от Южна Америка.
— Развали ми фантазията — простена мелодраматично Хилтс. — Облян от слънце остров, красива жена… какво повече би могъл да иска един мъж?
— Първо слез на земята, а после свали водата, останалата екипировка и магнитометъра от хидроплана. Ще се наложи да направиш още един курс — ухили се тя.
— Ами ти?
— Аз съм красивата жена, забрави ли? Мисля да поразгледам наоколо, а после ще чакам големия, силен мъж да улови нещо за ядене.
Следващия час прекараха в разтоварване и подреждане. Колибата представляваше малък бордей, пълен с боклуци от предишните посетители, сред тях и кубинци, които бяха надраскали собствената си версия на „Да живее Фидел“ на стените. Корабокруширали хаитянски бежанци бяха оставили след себе си надписи на френски с тебешир и изсъхналите останки на една умряла котка. Подът беше осеян с какво ли не, от пепелта на отдавна изгаснал огън до стар брой на „Форчън“ със статия за стила на управление на „Енрон“55 още когато беше пример за успех, преди да избухне скандалът около него. Фин намери голяма празна кутия от нигерийски презервативи „Феле-феле“ и цветна брошура на Асоциацията на гмуркачите нудисти от Кейти, Тексас.
55
Енергийна компания, създадена през 1985. Фалитът й през 2001 е определян като един от най-големите в корпоративната история на Америка. — Б.ред.