— Май не сме първите — констатира Фин, разгръщайки брошурата.
— Кръстопът на народите — подхвърли пътьом Хилтс, докато влачеше екипировката за гмуркане. Той сбърчи нос от едва доловимата мускусна миризма, идваща от умрялата котка в ъгъла. — Ако ни остане време, ще почистя.
Фин бе пообиколила наоколо и беше открила, че кулата на фара бе заключена. Нямаше пазач, така че лампите или бяха автоматични, или не работеха. Катинарът на вратата изглеждаше сравнително нов и дограмата беше добре поддържана, затова по-логично беше да са автоматични.
— През нощта може да стане студено — рече Хилтс. — Може би не е зле да спим в самолета.
— Предпочитам на плажа — отвърна Фин. — Имаме спални чували.
— Както искаш. — Пилотът сви рамене. Явно идеята не му допадаше.
— Какво? Да не би да те е страх от диви прасета?
— „Дъфи“-то е единствената ни възможност да се махнем от това парче корал. Предпочитам да съм наблизо, това е.
— Далече сме от Либия — напомни Фин.
— Мислиш, че Адамсън ни е забравил? Убиха Вергадора в собствената му къща и се опитаха да ни очистят в Париж. Тези хора не се шегуват.
— Какво преследват? Разбирам да бяхме намерили заровено съкровище.
— Ако трябваше да заложа пари, щях да кажа, че е онова нещо, което носиш на врата си — отговори Хилтс и посочи медальона на Луцифер.
В Насау Фин беше купила верижка от един бижутериен магазин.
— Да убият за това? — присмя се Фин и разклати медальона с размерите на сребърен долар.
— Да убият заради онова, което символизира. Чу стария равин в Италия. Много са спекулациите около Луцифер Африкански и неговия легион, но това е първото материално доказателство. Потвърждава теорията му или поне Адамсън смята така. Най-малкото, медальонът може да възбуди някакъв интерес, да накара учените да се съревновават и мисля, че е готов да убива, за да не го допусне.
— Мислиш ли, че е толкова луд?
— Според мен е наследствено. Скайлър Гранд твърдеше, че Франклин Делано Рузвелт едновременно е евреин, комунист и антихрист. Добро начало за една политическа династия.
— Огладнях. Какво хвана за обяд, о, велики ловецо?
— Ето. — Той бръкна в хладилната чанта в нозете си и й подхвърли вързопче, увито във фолио.
Фин го улови, намери място за сядане на пясъка и го разопакова.
— Фъстъчено масло?
Хилтс седна до нея и й подаде изпотена кутия „Кълик“. Тя я отвори и отпи от леденостудената бира с вкус на мед.
— Артър искаше да ни сготви нещо екзотично с кориандър и парченца киви. Фъстъченото масло ми изглеждаше по-практично.
— Хлябът „Уондър бред“56 е чудесно допълнение. Изненадана съм, че се намира тук.
— Аз също. Както каза Артър, никой не е съвършен. Оказа се, че Милс държи на сандвичите с яйчена салата, направена с „Миракъл уип“57 върху „Уондър бред“, което подлудява Артър.
— Не се и съмнявам. — Фин отпи още една глътка от бирата.
— Милс е на около осемдесет и шест. Като гледам, не му е навредило.
— Добри гени.
— Аз имам една теория. — Хилтс отчупи залък от сандвича си и го задъвка замислено, загледан към рифа. — Здравословната храна е като народната медицина. Щом започнеш да се храниш по този начин, организмът ти изгражда някаква чудата симбиоза с нея. Също както хората, които вярват в магнити, кристали, прочиствания на дебелото черво и фън шуй. По-добре стой настрана от тях, преди да си го прихванал.
— И това го казва човекът, който нарича Ролф Адамсън луд — засмя се тя.
— Всъщност, мисля, че ограничените, вманиачени и много богати хора могат да бъдат опасни. Щом решат, че нещо е правилно и вярно, то автоматично се превръща в закон. Сенатор Уилям Фулбрайт веднъж го нарече високомерието на властимащите.
— И как бихме могли да се преборим с това? — попита уморено Фин. — Той има всичко, а ние нищо.