Тя продължи надолу, усещайки присъствието на Хилтс точно зад себе си. Вниманието й бе съсредоточено към лявата страна, върху палубния под, обрасъл с водорасли и ракообразни. От постоянно засилващото се вълнение водораслите сякаш махаха с пръсти. В далечината се виждаше редица от люкове, повечето непокътнати. Дебелото стъкло беше покрито с плътен слой от водорасли и друга подводна растителност, а каютите отвъд бяха тъмни и неприветливи. Корабът дори не беше фантом, беше мъртъв. Това не беше „Титаник“ с духовете на хиляди пасажери, които все още се рееха наоколо; беше просто едно съсипано корито.
— Ето там — рече накрая тя, после спря изведнъж и посочи напред и надолу. Отстрани на корпуса зееше тъмен отвор. Представляваше почти идеален квадрат, чийто ръбове бяха смекчени от гъсто килимче от морска растителност. — Главният люк. Оттук е по-лесно товаренето на спасителните лодки.
Фин и Хилтс носеха по два мощни фенера, единият беше закачен отзад на екипировката, а другият — за коланите им. Захранваха се с комплект батерии, които стигаха за два часа. Включиха ги и силната светлина обля входа. Предния ден вечерта се бяха разбрали за протокола и кой на кого ще се подчинява, затова сега нямаше нужда да го обсъждат. Понеже Фин беше по-дребна, Хилтс щеше да влезе пръв, за да провери маршрута. Ако той можеше да се промуши отнякъде, тогава логично и Фин щеше да успее. От друга страна, Фин имаше задължението да следи времето и периодично да проверява водолазния компютър, закачен на жилетката й. Като нищо можеше да навлязат навътре и без да се усетят, времето им да свърши. Тя трябваше да обяви край на гмуркането независимо колко близо се намираха до целта.
— От горе надолу — реши Хилтс. — Ще започнем с ватиканеца.
— Епископ Аугустус Принчипе. Горната палуба, апартамент „Гелдърланд“, номер седемдесет и едно. — Фин хвана закачения на жилетката й компютър и нагласи функцията за засичане на времето. Компютърът щеше да започне силно да бръмчи на половината път — сигнал да се върнат обратно, независимо от всичко. Дигиталният екран започна отброяването. — Да вървим.
Хилтс се оттласна напред, като извършваше минимални движения, за да намали вдигането на наслоилата се тиня на борда. Държеше едната си ръка протегната напред, а другата махаше плавно напред-назад. Фин го следваше с неговото темпо.
На три метра навътре в коридора имаше купчина отломки — гниещо дърво, метал и някаква черна купчина, вероятно спасителни жилетки, които се разлагаха и даваха храна на няколко вида водорасли и дълбоководни храсталаци. На светлината от лампата на Хилтс Фин видя, че някога там са били вътрешните врати по средата на коридора.
Хилтс продължи напред. След него Фин стигна до средния салон. Ято фосфоресциращи рибки изникна и бързо се скри от светлината на фенерите. Водата беше леко мътна от носещите се из нея водорасли. На стените, покрити със седимент, под който обаче личеше първоначалният им вид, Фин видя алуминиеви орнаменти, всеки от които представляваше различен зодиакален знак. От албумите на Милс имаше представа как са изглеждали някога. Стените са били облицовани с ламперия, а подът е бил покрит с нещо като паркет, но отдавна всичко беше изядено до основи и сега приличаше на загнила зеленчукова кора. Отляво лъчът хвана отворените каси в кабината на главния стюард и на домакин касиера. Предната вечер бяха обсъдили възможността да огледат тази на домакин касиера, но накрая се отказаха. Касиерът със сигурност е имал сейф, но едва ли Деверо или колегата му епископ Принчипе са държали нещо ценно там. Щяха да го проверят, ако им останеше време, но само в краен случай.
Над главите им фалшивият таван беше провиснал, а отдолу виждаха плетеница от тръби и кабели. Някои от панелите бяха паднали, а други изглеждаха полустопени. Горещината от огъня, ако не и самият огън, беше достигнала чак дотук. Придвижиха се още малко напред и минаха покрай знака на Стрелеца. Вратата беше провиснала. Ред празни зъболекарски столове гледаше в редиците покрити с тиня огледала.
— Бръснарница? — предположи Фин.
— Или козметичен салон — отвърна Хилтс. Гласът му идваше с пращене в слушалката й.
Още няколко метра и отговорът дойде сам. Още една стая и още една редица с обрасли с водорасли столове. Още няколко фотьойла, прекатурени един върху друг. Огледалата бяха напукани, по пода имаше няколко сантиметра тиня и мръсотия върху шахматния теракот в черно и бяло. Това беше мъжката бръснарница, което означаваше, че първото помещение беше дамският козметичен салон.