— Следвай стълбището — прошумя гласът на Хилтс в ухото й. — Ще пусна парапет, ако намеря къде да закача въжето.
— Ей! — извика Фин, забелязала с периферното си зрение отровния зелен цвят.
Обезпокоена от движенията на водолазите или може би от светлината, огромна зелена змиорка изскочи от лигавия слой изпод един от бръснарските столове с оголени огромни зъби на клюноподобната си глава. Дълго почти метър, с формата на дебел месест меч, яркозеленото чудовище се изви между тях, щракайки с мощните си челюсти, а после профуча към мрака покрай снопа светлина от фенера на Хилтс. Змиорката, ако я беше нападнала, щеше да й отхапе ръката. Дори незначително разкъсване можеше да доведе до бактериална инфекция, която само за часове щеше да причини гангрена.
Фин шумно изпусна дъха си, който замъгли маската й за няколко секунди. Сърцето й препускаше лудо, после се успокои и отново започна да бие нормално. Тя стисна зъби и продължи да плува към широкото стълбище, което се откри пред нея в лъча светлина. Кой знае още колко острозъби чудовища ги дебнеха по пътя.
— Вторници с Мори58 — промълви на себе си, засрамена от страха си от змиорката.
— Моля?
— Нищо — отвърна Фин. — Трябва да си чел книгата. — Тя си пое дъх и издиша бавно. — Да продължаваме.
Хилтс кимна. Той откопча макарата от жилетката си, закачи я за края на алуминиевите перила на стълбището и защипа карабинера за жилетката си. Въжето беше дълго седемдесет и осем метра, от сплетени найлонови нишки и щеше да им помогне да се върнат в основния салон, ако видимостта се влошеше заради мътилката.
При потъването на кораба стълбището се беше изправило почти до вертикално положение. Отгоре се бяха изсипали отломки, предимно плочи от тавана и малки части от мебелировката. Останките от полюлея бяха разпилени по стъпалата и едва си личаха след водораслите и тинята. Тук имаше още повече водорасли, плаващи из водата като нощни пеперуди, хванати в сноповете лъчи от фенерите им.
Стигнаха в горния край на стълбището без произшествия и се плъзнаха по тесния коридор отляво. През годините плочките на тавана, разхлабени от срутилите се палуби, се бяха откъснали и през тесните отвори стърчаха тръби и кабели. Те продължиха да плуват напред жабешката, но дори и така вдигнатата утайка намали видимостта им почти до нула. Хилтс осветяваше страната с вратите, повечето от които зееха. След десет минути стигнаха до седемдесет и първи апартамент.
— Ето тук е. — Хилтс потърка тъмните водорасли, покриващи увисналата врата и отдолу се показа продълговата плочка, занитена към металната повърхност. Дълбоко гравираните букви все още можеха да се прочетат: „Гелдърланд“. Фотографът насочи лъча към входа. — Изглежда ми опасно. Внимавай. — Той откачи макарата и завърза найлоновото въже около дръжката на вратата, после влезе, Фин го последва.
Пожарът, ураганът и почти половинвековният престой под вода си бяха казали думата. На старите снимки Фин беше виждала обстановката, която в началото на шейсетте беше минавала за изискана: модерни пластмасови столове с орнаментирана тапицерия, подредени около кръгла пластмасова маса със стъкло и тънък килим с цветни геометрични шарки в стил Мондриан; голяма спалня с тапицирана табла, ниски шведски бюра с продълговати, ниско поставени огледала над тях; дървена орехова ламперия на стените, която всъщност беше имитация върху фибростъкло и редица от четири люка с квадратна вместо кръгла форма, само за да се различават от обикновените.
Рекламните снимки показваха жени с жълти коктейлни рокли, които отпиваха от чаши с мартини и пушеха от дълги цигарета, докато кавалерите им с мъжествени челюсти се усмихваха до тях и обикновено държаха модни прави лули в едната ръка и малки чашки с кехлибарена течност в другата.
Нещата бяха се променили.
Нямаше ги мъжете в смокинги, нито жените с коктейлните рокли; отдавна бяха напуснали горящия кораб. Закачалки за палта, подгизналите останки от стар куфар и парче плат от завеса висяха по пластмасовите куки в малкото преддверие. Подът беше покрит с дебел слой тиня. По-нататък стаята беше почти непроходима и видимостта бе нулева. Лъчите от фенерите осветяваха плаващи парчета, вероятно от тапицираната табла на спалнята. Сгъваемите столове около масата се бяха разпаднали на дебел слой тъмна тиня на мястото на килима с шарки Мондриан, а фибростъклото от ламперията се бе обелило от стените, нажежено до червено според разказите на оцелелите. Освен останките от куфара нямаше други следи, че стаята е била обитавана.