— Трябва да изплуваме. Сега! — викна тя.
— Съгласен. Тръгваме!
Изчакаха следващата вълна да премине, после последваха въжето нагоре, като го държаха с една ръка, а с другата се оттласкваха. За тяхно голямо учудване надуваемата лодка беше устояла на бурните води и не беше потънала. Главата на Фин се показа на повърхността и тя видя, че положението е по-лошо, отколкото смяташе. През капките вода по маската й можеше да види хоризонта — черен кошмар от препускащи облаци, издигащи се като зловеща стена. Двамата изплуваха посред бушуваща, стенеща хала, почернелият хоризонт беше само предвестник на онова, което предстоеше. Фин вдигна маската си нагоре. Двамата се хванаха здраво за висящите странични въжета на лодката, а студеният дъжд изливаше върху тях бодливи ледени пръски. Изведнъж наблизо се чу невероятният звук от мегафон. Двамата се обърнаха към звука и не можаха да повярват на очите си.
На петдесетина метра, застанал разкрачен върху задната палуба на моторна яхта с надпис „Римляни XII“ през кърмата, стоеше Ролф Адамсън. В едната ръка държеше мегафон, а в другата пушка помпа.
— Господин Хилтс! Госпожице Райън! Моля ви! Веднага трябва да излезете от водата. Настоявам! Ако не внимавате, ще настинете.
33.
Адамсън беше облечен с бели дочени панталони, синя дънкова риза и черни мокасини на босо. Седеше в дъното на просторния и богато декориран салон в един от големите бежови кожени фотьойли, пръснати из помещението. В едната ръка държеше чаша с чисто малцово уиски, а в другата — медальона на Луцифер. До него, в дънки и харвардска тениска, стоеше Жан-Батист Лавал, мнимият експерт по коптски надписи. Фин и Хилтс, облечени в дълги пухкави халати с избродирани отдясно на гърдите надписи „Римляни XII“, седяха на едно от продълговатите кожени канапета, подредени около преградите. Адамсън посочи към халатите с ръката, в която държеше медальона.
— Предполагам разбирате символиката на името? — попита той.
Фин заговори, преди Хилтс да успее да си отвори устата:
— Разбира се — отвърна кротко. — Идва от Библията. Послание на апостол Павел до римляните, дванайсета глава, деветнайсети стих: „Защото писано е: Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.
Адамсън беше впечатлен.
— Отлично, госпожице Райън. Нямах представа, че произхождате от толкова религиозно семейство.
— Не. Просто родителите ми имаха прилично образование.
— Всъщност, това е „Римляни XII“ втори, ако искам да бъда точен — изрече с усмивка Адамсън. — Дядо ми притежаваше първия. Петнайсет и половина метрова яхта „Боинг Бридждек“. Обичаше да прескача до Кей Сал Банк с Джо Кенеди и кардинал Спелман на риболов на път за Хавана.
— Вашият дядо. Говорите за Скайлър Гранд, смахнатия радиоевангелист? — намеси се Хилтс.
Фин се запита доколко беше разумно да предизвикваш по този начин мъж с пушка, подпряна до стола му.
— Точно така, господин Хилтс.
— Не ми прилича на този Скайлър Гранд, когото знам — уточни Хилтс.
— Там е работата, господин Хилтс, че вие нищо не знаете за него. Малцина го познаваха истински. Той беше много сложна личност.
— Беше луд — равно изрече Хилтс.
— Несъмнено — усмихна се Адамсън. — Беше си смахнат, но в патриотизма му нямаше нищо ненормално. Вярваше, че Америка е най-великата нация и мисията й е да попречи на безбожния комунизъм да завладее планетата и да просвети държавите с ценностите на истинската демокрация.
— Тези приказки са малко овехтели — прекъсна го Хилтс. — Всички, които пееха тази песен, са мъртви и погребани, от Сталин, та чак до Ричард Никсън.
— Имената се менят, но не и враговете — отвърна Адамсън. — Америка за сетен път се препъва и се нуждае от силен лидер патриот, който да я спаси. Вярващ човек. Свят човек.
— Откъде ли ми хрумна, че този човек сте вие? — промърмори Хилтс.
— Госпожице Райън, господин Хилтс, знаете ли какво е култура на изтреблението?
— Чингис хан, Атила. Варварството като култура — предположи Фин.
— Осама бин Ладен — добави Хилтс.
— Повечето хора намират идеята за отблъскваща. Смятат, че варварин означава човек, който не е просветен. Но не е така. Около нас има много култури на изтреблението, но ние сме твърде суетни, изолационисти в мисленето си, за да ги видим. Няма начин ислямът и християнството мирно да съществуват заедно. И двете са култури на изтреблението. Култури, които убиват враговете си като начин на живот. Хитлер го знаеше, но му липсваше далновидност. Ако беше обявил война на единствения си истински враг — комунизма — щеше да завладее половината свят и да доживее до дълбока старост. Пророкът е казал „да се изтребват“ неверниците, а християнската догма ни учи да „ударим“ антихриста. Няма средно положение. Това е кръстоносен поход. Накрая единият от двата светогледа трябва да надделее. А ние губим, като отказваме да го признаем. Вече нямаме най-високия стандарт на живот. Работниците в Канада и в държави като Бруней изкарват по-високи надници. Продължителността на живота в Корея е по-голяма. Населението на Куба е по-грамотно. Прогресът се е превърнал в мръсна дума, а нашият президент би искал да ни възприема като безполови пуритани. Превърнали сме се в нация от търсачи на изкупителна жертва, чието разбиране за култура се покрива с реалити предаванията, които са всичко друго, но не и култура. Имам намерение да сложа край на всичко това и евангелието на Луцифер ще ми помогне да го сторя.