— Нашето правителство е смятало така, госпожице Райън. Дево е намерил смъртта си на „Акоста Стар“ заради него.
— Керцнер, канадецът? — Фин си припомни теорията на Лиман Милс.
— Баща ви беше отговорникът му, госпожице Райън. Керцнер работеше за ЦРУ. Истинското му име беше Джоузеф Търнър. Разбира се, не беше канадец, но по това време Дево беше американски университетски професор, а правомощията на управлението не включваха избиването на собствените им хора, както много добре знаете, господин Хилтс. Поне тогава така е било. Задачата му била да разбере какво продава Дево на епископа и ако трябва, да ги убие, за да не го допусне, което и сторил. А сега е ваш ред.
— Ние нищо не открихме — обясни Фин.
— Тепърва ще видим. — Адамсън отпи малка глътка от чашата. — Не че това има значение за вас.
На прага на голямата каюта се появиха двама едри здравеняци в тъмни дрехи.
— Какво ще правите с нас? — попита Фин.
— Аз нищо. Господ ще се погрижи, госпожице Райън.
Когато ги изведоха на задната палуба на яхтата, поройният дъжд беше станал като пелена, която обгръщаше всичко в мрак. Океанът около лодката вреше, огромна маса от накъсани пенести участъци и гигантски прииждащи вълни изчезваха в мократа завеса на дъжда, за да се разбият с тътен в невидимата далечина. Небето над тях представляваше черна, търкаляща се маса от полудели облаци.
— Халатите, ако обичате — прикани ги Адамсън.
Мъжете ги съблякоха и Фин и Хилтс останаха по бански костюми. Нямаше следа от водолазните им жилетки, нито от останалата екипировка. Гумената лодка беше изчезнала, както и хидропланът.
— Следвайте звука от разбиващите се вълни. Те ще ви отведат до Кей Лобос — извиси глас Адамсън, за да надвика бурята. — Книга на пророк Михей, трета глава, трети стих: „Ядете плътта на Моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупете и трошете като в гърне, и плътта — като в котел“. Това ще стори с вас кораловият риф и ако това не свърши работа, най-високата точка на острова е четири метра над морското равнище. По време на последните пет-шест урагана в този район височината на вълните е два пъти по толкова. Вие двамата ще загинете при природно бедствие.
— Защо го правите? — попита треперещата Фин. — Имате медальона. Без него не разполагаме с никакво доказателство. Имате това, което искахте.
— Нужно ми е само мълчанието ви, както на баща ви бе нужно мълчанието на Дево, а на Дево — мълчанието на Педраци. Тайната на евангелието на Луцифер не може да бъде споделяна. — Той размаха пушката. — Надолу към платформата за плуване.
Фин погледна през ръба. Четири стъпала по-долу широк трамплин от тиково дърво стърчеше отзад на яхтата. Бурното море се пенеше около него, а отвъд тях вълните се заплитаха в адско кълбо. Нямаха никакъв шанс да оцелеят, щом се озовяха зад борда.
— Ами ако откажем? Тогава какво? — попита Хилтс.
— Тогава ще свърша работата на Господ вместо него и ще ви пръсна мозъците. — Адамсън вдигна пушката. — Баракудите няма да възразят срещу кръвта, нито акулите. Ваша воля. — Той отново размаха оръжието. — Тръгвайте!
Хилтс хвана Фин за китката и я дръпна към себе си.
— Когато скочим, не се опитвай да останеш с мен и да ми помагаш, ако видиш, че съм в беда. Пази себе си и забрави всичко останало. — Той се обърна, показа среден пръст на Адамсън и стъпи на трамплина. За секунди вълната го подкоси и погълна.
Фин слезе след него, стъпи на дъската и си пое дълбоко въздух. Чернотата я погълна.
Първата от огромните вълни я повлече надолу под водата в един-единствен вледеняващ миг на абсолютен ужас. Като дете веднъж я повлече подводно течение в топлите води край Канкун60, но силните ръце на зоркия й баща мигновено я измъкнаха. Сега нямаше кой да я спаси. Смъртоносната вълна я стисна във водния си юмрук и я задърпа безмилостно към дъното.
След цяла вечност тя успя да се освободи от страшната прегръдка на вълната и задавено си пое дъх на пресекулки, като плюеше солена вода. Следващата вълна я затегли напред и надолу и тя едва успя да напълни дробовете си с въздух, преди потопът да я погълне. За втори път водната маса я затисна и я захвърли към рифа. Грубият пясък и коралите режеха кожата й и с невероятни усилия тя се пребори с течението за още една глътка въздух на повърхността.
Третата вълна я поде, но този път вместо корали срещна само пясък на полегатото дъно и почти не се наложи да плува, за да стигне повърхността. Препъна се и се хвърли с последни сили напред, като залиташе заради стремителния отлив на водата, чиято сила я подкоси. Запълзя, отново се изправи на крака и се втурна отчаяно напред, защото с някакво далечно кътче от разума си знаеше, че още една вълна със силата на първата можеше да отнеме живота й, когато спасението и оцеляването бяха толкова мамещо близо.
60
Град в Мексико, щат Кинтана Ро, Юкатан. Един от най-известните курорти в света. — Б.ред.